— Мос! Не! Нашето дете! — извика умолително тя, а ръцете й се стрелнаха мигновено към корема й, за да го защитят.
— Неговото дете! — изръмжа Мос.
Лараня не успя да го попита кого имаше предвид нито преди, нито след жестокия побой, когато той я остави сама и трепереща на пода на императорската спалня. Лицето и тялото й бяха целите в синини, болката беше неописуема, а кръвта се процеждаше тихо между краката й. Детето им беше умряло вътре в нея.
Реки бе събуден от някаква слугиня, която викаше името му от другата страна на завесата, закриваща входа на стаята му. Асара вече беше будна и го наблюдаваше. Тя лежеше гола до него в постелята му и когато младежът погледна към нея, за миг му се стори, че очите й светеха в бледозеленикаво, досущ като на котка. Тогава тя обърна глава към завесата и тази илюзия изчезна.
Братът на Императрицата остана загледан в нея, неспособен да отвърне поглед от божествената й външност. Наистина му беше подарила преживяване, каквото никога не беше имал. Ала въпреки че той й се бе отплатил с рецитирането на „Перлата на Водния бог“, тя не си бе отишла, както се боеше, за да не се върне никога вече. За негова радост, Асара почти не го беше оставяла от мига на срещата им. Сладостните спомени за ленивите дни и страстните нощи проблясваха в съзнанието му. И ако това изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина, то той нямаше никакво желание да разрушава крехкото си блаженство с излишни въпроси.
— Какво има? — извика с още дрезгав от съня глас.
— Императрицата! — отвърна жената. — Императрицата!
Обезпокоен от тона на слугинята, Реки веднага се измъкна от завивките.
— Един момент! — рече и взе да се оглежда за робата си. Асара също стана и започна да се облича. Младежът беше прекалено разтревожен, за да обърне внимание на съвършеното й тяло; макар че боготвореше снагата й, в този ужасен миг за него не съществуваше нищо друго, освен Лараня.
— Влез — извика Реки и жената отметна тежката завеса, втурвайки се в стаята. Това бе една от прислужничките на сестра му — младежът си я спомняше още от времето, когато Лараня живееше заедно с него и баща му в Тчом Рин.
— Императрицата не е добре… — забърбори новодошлата. — Чух я… всички ги чухме как се карат… Влязохме, след като Императорът си тръгна. Ние…
— Къде е тя? — попита младежът.
— В императорските покои… — отвърна прислужницата, ала преди да успее да довърши, Реки вече беше хукнал натам.
Той търчеше бос по облицованите с лач коридори, без да го е грижа дали изглеждаше нелепо с нощницата си, която се развяваше зад гърба му.
Императрицата не е добре.
Императорските стражи в синьо-белите си доспехи се отдръпваха от пътя му; слугите гледаха да не се пречкат в краката му.
— Лараня — мълвеше на себе си младежът, останал без дъх. — Моля те, Суран, нека всичко е наред, ще направя каквото поискаш…
Ала дори и да го беше чула, пустинната богиня не му отговори.
Неговата спалня не се намираше много далеч от императорските покои. Животът в Цитаделата продължаваше, сякаш нищо не се беше случило. Когато стигна до вратата, зад която трябваше да бъде сестра му, знаеше, че всички слуги вече са разбрали онова, което му бе казала прислужничката на Лараня, макар и да се преструваха, че не е така. Тъй като помещенията в сарамирските къщи рядко имаха врати, за да могат прохладните ветрове да разпръскват по-лесно лятната задуха, подслушването и разпространяването на лична информация се считаше за извънредно грубо деяние. Обстоятелството, че прислужницата на сестра му се беше разприказвала, означаваше само едно — че сестра му наистина беше зле.
Той чу риданията на Лараня още преди да отметне настрани тежката завеса. Въпреки че този звук буквално раздираше сърцето му, Реки изпита невероятно облекчение, че сестра му все пак бе способна да плаче.
Завари я в постелята й — застанала на четири крака сред смачканите на топка златисти чаршафи, осеяни с кървави петна, които изглеждаха черни на лунната светлина. Риданията продължаваха да я разтърсват, докато ровеше яростно сред завивките, очевидно търсейки нещо.
— Не мога да го намеря — прошепна. — Не мога да го намеря.
Очите на Реки се навлажниха. Той се втурна да я прегърне, ала тя му изкрещя да не се приближава. Брат й застина на мястото си, мъчейки се да проумее какво ставаше.
— Не мога да го намеря! — извика отново Лараня. Лицето й изглеждаше ужасно грозно — цялото в синини, натъртвания и сълзи. Никога не я беше виждал в подобно състояние. И преди беше плакала, но обикновено скръбта й бе нетрайна като облак, засенчил за момент слънцето, докато сега Императрицата изглеждаше като бледа сянка на самата себе си. Цялата й жизненост и енергия сякаш бяха изцедени от нея. Реки имаше чувството, че изобщо не познаваше жената, която стоеше пред него.