— Какво търсиш?
Тя продължаваше да рови трескаво из окървавените чаршафи.
— Усетих го да излиза, усетих го да ме изоставя! — проплака Лараня, след което вдигна нещо, което приличаше на кървав съсирек, и се зае да го разглежда под светлината на лунните лъчи. Струйки тъмна течност потекоха между пръстите й. — Това ли е той? Това ли е?
Реки изведнъж почувства как му прилошава — бе осъзнал откъде бе дошла цялата тази кръв, както и какво беше онова, което сестра му търсеше с такова настървение. Имаше чувството, че ще се задуши — дробовете му сякаш бяха парализирани от ужаса, който бе сполетял Лараня.
— Това не е той — чу се да казва с гробовен глас. — Няма го вече. Сега е при Омеча.
— Не, не, не — започна да стене Лараня, поклащайки се напред-назад, докато продължаваше да стои на колене. — Това не е той! — проплака и захвърли съсирека. После погледна умоляващо към Реки. — Ако го намеря, ще мога да го върна обратно!
В този миг младежът заплака. Гледката на сълзите му изглежда трогна сестра му, защото тя протегна ръце към него, момчето пристъпи към нея и двамата се прегърнаха. Тя потръпна изведнъж и Реки се отдръпна рязко, осъзнавайки, че сигурно много я боли. Сестра му обаче го притегли към себе си.
— Какво ти направи? — попита брат й, без да се осмелява да я притисне към себе си както преди. Вместо това галеше съвсем леко гърба й, докато по бузите му се стичаха сълзи на печал и гняв.
Дълго време никой от тях не продума. После Реки каза:
— Трябва му име.
Лараня кимна. Дори и неродените се нуждаеха от имена, за да може Нокту да ги впише в своята книга. Нямаше значение, че не знаеха пола на детето. Сестра му искаше да е момче — заради Мос.
— Пехику — промълви тя.
— Пехику — повтори младежът и безмълвно повери племенника си, когото никога нямаше да зърне, на Полята на Омеча.
В това състояние ги завари Асара. Беше се облякла набързо, не си бе сложила грим и косата й се спускаше свободно по гърба й като черен водопад. Тя се плъзна покрай завесата, без да попита дали може да влезе, и застина безмълвно под зеленикавите лунни лъчи, докато Реки не я забеляза.
— Ще го убия — процеди младежът през зъби. Очите му бяха зачервени и носът му течеше, карайки го да подсмърча от време на време. В друг случай би бил ужасен, ако жената, която обожаваше, го зърнеше в подобно състояние, ала връхлетялата го мъка бе замъглила очертанията на досегашния му свят.
— Не, Реки — рече Лараня и по гласа й брат й разбра, че здравият й разум се беше върнал. — Не ти — тя вдигна глава и момчето видя искрица от едновремешния пламък в очите й. — Татко ще го стори.
Отначало Реки не разбра за какво ставаше дума, но сестра му изглежда нямаше намерение да го чака. Тя погледна към Асара.
— Отвори раклата — каза, посочвайки към орнаментирания сандък, инкрустиран със злато, разположен до отсрещната стена. — Донеси ми ножа.
Младата жена се подчини. Сред сгънатите дрехи откри украсен със скъпоценни камъни кинжал и го подаде на Императрицата.
Реки изведнъж се разтревожи, несигурен за причината, поради която сестра му искаше оръжието.
— Имаш мисия, братко — каза му тя, а подпухналите й устни издаваха отвратителни мляскащи звуци, докато говореше. — Ще бъде трудна, а и пътят ще е дълъг; ала трябва да я изпълниш в името на честта на семейството ни. Без значение какво ще се случи. Разбра ли ме?
Реки бе смаян от сериозния й тон, който контрастираше толкова силно на фона на обезобразената жена, коленичила на леглото до него. Той кимна безмълвно.
— Тогава го направи заради мен — рече, след което намота дългата си коса около китката си и допря ножа до нея.
— Недей! — изкрещя Реки, ала беше прекалено бавен; три бързи движения и косата на сестра му се люшна напред, ала вече стигаше само до брадичката. Останалата част висеше в ръката й.
Той изстена. Лараня завърза снопа на възел, след което му го подаде.
— Занеси това на татко. Кажи му какво се случи.
Брат й не се осмеляваше да докосне отрязаните кичури. Да ги вземе, означаваше да приеме заръката на сестра си, обвързвайки се да я занесе на баща им — свещен оброк, който не можеше да престъпи. За жителите на Тчом Рин отрязването на женските коси означаваше възмездие. Това се правеше само когато жените бяха преживели нещо ужасно и само проливането на кръв можеше да възстанови равновесието.
Ако дадеше това на баща си, родът Танатсуа щеше да започне война с Императора.