Асара се обърна към Лараня, а в красивите й очи пламтеше студен пламък.
— Наистина ли смяташ да го направиш?
Жената се надвеси над парапета и погледна надолу към вътрешния двор на Цитаделата. Запалените фенери приличаха на миниатюрни точици.
— Няма да живея така… посрамена. А и много добре знаеш, че Мос няма да ми позволи.
— Реки щеше да те спре — каза тихо Асара.
— Щеше да се опита — съгласи се Императрицата. — Ала той няма никаква представа как се чувствам. Мос ми отне всичко, което бях. Обаче моят дух ще му отмъсти от отвъдния свят. — Тя стисна ръката на придружителката си. — Помогни ми да се кача.
Императрицата на Сарамир се изкатери върху парапета на върха на Кулата на Източния вятър и погледна надолу към спящия престолен град. Изправи се с усилие и изцапаната й нощница заплющя около краката й, подета от нощния бриз. Бавно и дълбоко, жената си пое дъх. Беше толкова лесно… беше толкова лесно да сложи край на болката.
Внезапен порив на вятъра прилепи дрехата към тялото й, отмятайки назад наскоро подстриганата й коса. Ароматът му напомни за дома й — сух пустинен вятър от далечния изток. Изведнъж сърцето й се сви в тръпнещ копнеж по величествените простори на Тчом Рин и тя си припомни времето, когато още не беше станала Императрица и любовта нито я беше докосвала, нито я беше наранявала така жестоко. Там никога не бе усещала как детето й умира вътре в нея.
С този аромат изведнъж й се яви ново решение на въпроса, а неподозирани сили изпълниха разбитата й душа. Сякаш дъхът на Суран я възроди, насищайки я с нов живот. Защо да слага край на живота си по този начин? Защо да оставя Мос да победи? Навярно можеше да надживее болката. Може би щеше да превъзмогне и позора. Можеше да му отмъсти по хиляди различни начини, да го накара горчиво да съжалява за трагедията, която сам си бе навлякъл. Докато най-лошото, което той можеше да й стори, бе да я убие.
Ако баща й му обявеше война, щеше да се впусне в почти безнадеждна битка само заради нея. Достойнството му щеше да го изиска. Всички тези хора, които щяха да умрат. Ако се откажеше сега, можеше да изпрати Асара да настигне Реки и да го спре. Можеше да потърси възмездието по далеч по-изтънчени и ефикасни методи.
— Вятърът се промени — каза Лараня, след като минаха няколко минути, през които се намираше на не повече от сантиметър от смъртоносната бездна.
— Да не би да се колебаеш? — попита Асара.
Лараня кимна, а погледът й бе зареян в далечината.
— Не бива — каза младата жена и я блъсна.
За един кратък миг Императрицата на Сарамир се олюля върху парапета, неспособна да повярва, че хилядите пътища, които се простираха пред нея, изведнъж се сведоха до един-единствен еднопосочен полет; в следващия момент тя се понесе в тъмната нощ, а пронизителният й писък заглъхна едва когато тялото й се размаза върху двора на Императорската цитадела.
Двадесет и трета глава
На двеста и шестдесет километра от мястото, където Императрицата полетя от Кулата на Източния вятър, Кайку и Тсата се прокрадваха под зеленикавото сияние на Нерин.
Ткиуратецът се промъкваше покрай грамада надвиснали над тях скали, вдигнал високо куките си за изкормване. Кайку вървеше малко зад него, защото не можеше да се движи с неговата скорост и същевременно да е безшумна.
Коктейлът от страх и възбуда, чийто вкус първоначално я изгаряше, вече й действаше опияняващо. От няколко дни наред се осланяха единствено на инстинктите и съобразителността си, стараейки се да бъдат една крачка преди зверовете, обитаващи пространството зад невидимата преграда. Парализиращият ужас, който я сковаваше в първите дни, намаляваше все повече и повече след всяка Различна твар, която бяха убили или от която се бяха изплъзнали. Кайку бе започнала да вярва в способностите на спътника си да запази живота им, и се стараеше с всички сили да не му бъде в тежест.
Острилията се намираше някъде вляво от тях. Съществото издаваше звук, наподобяващ гукането на горски гълъб, който никак не си пасваше с планината от мускули, зъби и сухожилия, отговорна за произхода му. Двамата с Тсата бяха измислили имена на някои от отделните видове Различни, за да могат взаимно да се ориентират по-добре. Досега бяха кръстили пет разновидности, които далеч не изчерпваха разнообразието от същества, обитаващи този район. Освен гнусовраните и острилиите, имаше още свирепи фурии, дебнещи скрендели и — най-опасните от всички — гигантски гауреги. Тсата беше изковал названията на последните две на окхмабски; гърлено звучащите думи им прилегнаха изключително добре.