— И какво ще трябва да кажа на баракс Зан?
Дългокосата девойка наклони глава и дебелите й плитки се люшнаха напред.
— Кажете му, че имам новини за дъщеря му. Кажете му, че тя е жива, че е добре и че аз зная къде се намира.
Чиен присви очи.
— Но баракс Зан няма дъщеря.
— Напротив, има — рече с равен глас Мишани.
Търговецът я изгледа скептично, после попита:
— Как мога да ви оставя тук? Пред стените на Зила има цяла армия, готова да щурмува града, чийто гарнизон се състои от дюкянджии и селяни.
— Зная, че честта ви задължава да останете, Чиен — каза дългокосата девойка. — Ала ако изпълните молбата ми, ще ми направите услуга, надхвърляща всичко, което бихте могли да ми предложите. Това е единственото, което искам от вас. Баракс Зан ще свърши останалото.
— Госпожице Мишани… — изпъшка легналият мъж. — Не мога…
— От това зависи дали ще преживея обсадата, Чиен — каза му тя, след което пристъпи към него и се наведе над лицето му. — Зная кой те е изпратил — промълви. — Накарала те е да се закълнеш, че няма да кажеш никому, нали? Майка ми.
Търговецът се опита да прикрие реакцията си, ала безуспешно. Пламъчето, което озари очите му, бе повече от достатъчно за Мишани.
— Няма да те карам да нарушаваш клетвата си — промълви девойката и приседна на ръба на леглото. — Навярно е чула нещичко за мен, когато минахме през Ханзеан на път за Окхамба. Мога само да благодаря на боговете, задето са ме забелязали хората на майка ми, а не тези на баща ми. По време на месеца, който прекарах в морето, тя се е свързала с теб; навярно е използвала помощта на Чаросплетник, ала се съмнявам, че е бил този на рода Коли. Помолила те е да ме защитиш от опитите на баща ми да ме убие.
Младата жена усети как в очите й напират сълзи, ала успя да ги преглътне, потискайки емоциите си. Майка й — тихата й, незабележима майка — през цялото време бе действала зад сцената, за да защити дъщеря си. Богове, ами ако Авун разбереше? Какво ли щеше да се случи с Мураки в такъв случай?
Чиен я наблюдаваше мълчаливо, отказвайки да продума.
— Тя ти е предложила освобождение — каза Мишани. — Оковите, които са те привързвали към рода Коли, са били единственото, което е пречело на семейството ти през всичките тези години — жестоката цена за брака на твоята майка, която е била рибарка от флотилията на баща ми. Ако не трябваше да се съобразяваш с този дълг, нямаше да си принуден да предлагаш най-добрата цена на семейството ми, както и най-добрите кораби, които да пренесат продукцията на баща ми. Ако не беше цената, която изплащаш, щеше да се превърнеш в монополист в търговията между Окхамба и Сарамир — тя потърси потвърждение в погледа му, макар че беше сигурна, че е права. Всичко съвпадаше перфектно. — Би рискувал много, за да се освободиш от тези окови, а майка ми е единственият човек, освен Авун, който има властта да ти предложи подобно нещо. Никой друг не би могъл да анулира договора. И тя би направила това, каквото и да й струва, стига само да успееш да съхраниш живота ми.
Чиен примигна засрамено. Искаше му се да я попита откъде знаеше всички тези неща, ала по този начин само щеше да признае правотата й. Мишани не искаше да го измъчва. Вече бе разбрала всичко. През цялото време се бе опитвала да разбере мотивите му, да отгатне какво целеше да получи Чиен от нея, ала никога не бе очаквала това.
— Има и още нещо — продължи младата жена. — Майка ми ти е дала знак, в случай че няма друг начин да ме убедиш. Тя е знаела колко подозрителна ще бъда. Става дума за една приспивна песничка, която тя самата е съчинила. Често ми я пееше, когато бях малка. Бе написана специално за мен. Само тя и аз знаехме думите — девойката се изправи, обръщайки му гръб. — Ти си я тананикаше в трескавия си сън миналата нощ.
За известно време никой от тях не продума нищо. Накрая Чиен попита:
— Ако сторя това за теб, ще й кажеш ли, че съм изпълнил клетвата си?
— Заклевам се — рече Мишани, без да се обръща. — Ти беше изключително доблестен. Прости ми, че се усъмних в теб.
Търговецът се отпусна назад в леглото си.
— Ще направя, каквото искате — каза.
— Имате моите благодарности — рече младата жена. — За всичко — и с тези думи го остави, излизайки от помещението.
Не се видяха повече. Не й се искаше да гледа как отнасяха Чиен отвъд крепостните стени. Вместо това остана с гръб към прозореца, съвсем сама.
По-късно се предложи на Баккара и те се съвкупиха трескаво на пода на стаята му.
Не можеше да каже какво я бе подтикнало да постъпи така; това изобщо не беше в характера й. Можеше поне да изчака, да се увери, че моментът е подходящ. Намираше воина за привлекателен и усещаше, че и той я възприема по същия начин, ала това беше всичко; останалото бе политика и приятното усещане да легне с някого. Вече се беше уверила, че Кседжен не е онзи лидер, когото бе очаквала да бъде, и че Баккара несъмнено беше много по-подходящ за поста му. Освен това Мишани прекрасно съзнаваше властта, която женските хитрости можеха да имат над един мъж — дори и над такъв, който не представляваше нищо повече от интересно и приятно развлечение.