Над тях зловещите хвърчила на Върховния Чаросплетник Какре висяха безжизнени в чернотата, насочили надолу неподвижния си взор.
— Заминал е, така ли? — изграчи Какре.
— Да — отвърна Мос.
— Изпратихте ли хора по дирите му?
— Няма да стигне далеч.
— Тепърва ще видим това.
Кръвният Император на Сарамир погледна към въглените, сякаш те щяха да му донесат утеха.
— Какво ме беше обладало, Какре?
Върховният Чаросплетник не каза нищо. Много добре знаеше отговора на този въпрос, ала дори той не очакваше, че Императрицата ще се самоубие. Беше достатъчно Мос само да я понатупа малко, за да може баща й да научи за това и да събере пустинните си воини, за да си отмъсти. Резултатът бе надминал очакванията му. Дори и Императорът да заловеше Реки, Какре пак щеше да намери начин да уведоми бащата на Лараня и отговорът на Тчом Рин нямаше да закъснее.
Вещерът бе отишъл при Мос след побоя и го бе заварил да плаче жалостиво, молейки за помощ — сякаш Какре беше някой, на когото можеше да се изповяда, от когото можеше да получи утеха. Посещението му при Кръвния Император бе замислено да изглежда като съвпадение, ала и тук, както във всяко нещо, което Вещерът правеше, имаше преднамереност. Докато беше в компанията на Мос, той не можеше да чаросплита, защото чаросплитането изискваше цялата му концентрация… и владетелят добре знаеше това.
По този начин Какре нямаше да може да види последните моменти от живота на Лараня, ала така си осигуряваше желязно алиби, изключващо го от всяко подозрение за намеса в смъртта на Императрицата. Дори Мос — горкият, горкият стар Мос — никога не се беше замислял за възможността сънищата му да са били изпратени от Какре. Вещерът бе невероятно лукав — той бе изрязал тази линия на мисълта от съзнанието на Мос, така че той никога нямаше да узнае истината.
— Баракс Горен ту Танатсуа ще узнае за смъртта на дъщеря си дълго преди синът му да стигне до Тчом Рин — програчи Върховният Чаросплетник. — Ще разбере и за обстоятелствата. Лараня не бе особено дискретна по отношение на състоянието си. — Прегърбеното същество се размърда, а качулката му хвърли сянка върху маската му. — Косата й е била отрязана, Мос. Добре знаете какво означава това.
— Навярно ако заловим Реки, баща й ще се вслуша в гласа на разума — думите на Императора бяха лишени от каквото и да е чувство. Той продължаваше да бъде Император само защото това бе единственото, което му беше останало.
— Както и да е — рече Какре, — трябва да се подготвим. Бракът ви с Лараня умиротвори пустинните баракси за известно време, ала сега връзката е отсечена и те ще се нахвърлят върху нас. Винаги са ни създавали проблеми. Прекалено автономни са и всеки друг би се изгубил безследно в пясъчното им царство.
Владетелят вторачи празния си поглед в прегърбения силует пред себе си, а по челото му бяха избили капки пот от задухата, царяща в камерата на Какре за одиране на кожи.
— Ако дойдат до Аксками, ще насърчат и другите недоволни баракси — каза му Вещерът. — Представете си пустинна армия, маршируваща през Тчамаска нагоре по Източния път, твърдо решена да отмъсти за смъртта на Императрицата. Представете си колко безсилен ще ви накара да изглеждате тя.
Мос не можеше да си го представи.
— Трябва да изпратите военни сили в Максачта — посъветва го Върховният Чаросплетник. — Много мъже. Ако ще трябва да се сблъскате с отрядите на Танатсуа, направете го в планините, близо до прохода Джуача. Задръжте ги там. Не им позволявайте да настъпят на запад.
— Имам нужда от всичките си войници тук — изхъхри Мос.
— За какво? За рода Керестин? Та той знае само да вдига шум, без да предприема никакви действия. Трябват му години, за да стане достатъчно силен, че да се превърне в заплаха за вас. В момента Аксками е непревземаем за всяка армия в Сарамир; стига само пустинните баракси да не се съюзят с тези от запад.
Кръвният Император се замисли над това.
— Ще изпратя войски — каза накрая и Какре знаеше, че ще го направи. Мос изобщо не слушаше съветниците си, а Върховният Чаросплетник съзнателно бе омаловажил опасността от силите, които се събираха срещу настоящия Император в навечерието на задаващия се глад. Тази нощ щеше да изпрати известие на баракс Авун ту Коли да събере силите си. Императорските отряди щяха да бъдат разделени и хиляди щяха да маршируват на изток, за да възпрат потенциалния пустинен враг, оставяйки престолния град незащитен.
„Играта започва“, помисли си Какре и съсухреното му лице се изкриви в зловеща усмивка под неговата Маска.