Двадесет и пета глава
Кайку се носеше надолу по покрития с глинени шисти склон, а ботушите й вдигаха облаци прах под светлината на лунните лъчи. Тсата вече беше стигнал дъното и тъкмо насочваше цевта на пушката си към назъбения скален ръб, зад който изпъкваше огромното, осеяно с петна лице на Аурус. Той очакваше силуета на преследвача им да изникне там всеки момент, закривайки сиянието на луната, понесъл се по петите на Кайку.
Гаурегът нададе своя рев — звукът наподобяваше кръстоска между мечи рев и вълчи вой. Движеше се адски бързо.
Кайку се приземи върху каменистата гола почва сред облаци прах и се втурна към скалистия ръб вляво, където навярно можеха да намерят убежище от звяра. Тъкмо премина от другата му страна, когато Тсата я настигна, изпревари я и ги поведе надолу по неравната повърхност. Сърцето на младата жена сякаш щеше да изхвръкне от гърдите й и дробовете й горяха, ала двамата спътници продължаваха да тичат като обезумели. Зад тях отекваха тежките стъпки на чудовището, свидетелстващи за огромните му размери. Ако попаднеха в обсега на хищните му лапи, щяха да бъдат разкъсани на парчета.
Очевидното изчезване на плячката му накара Различната твар да спре. Тсата и Кайку използваха този момент, за да увеличат разстоянието помежду им. В момента тичаха по осеяна с неголеми скали долина, а далечния край на която се издигаше нещо като естествена стена, образувана от натрупани една върху друга канари. Над тях Аурус и Иридима се намираха в опасна близост, предвещаваща лунна буря, ако и третата сестра изникнеше до тях в близките дни.
Кайку се втурна към купчината скали. Тук прекалено се набиваха на очи. Ако се скриеха от погледа на чудовището за известно време, то можеше да се откаже от преследването. Макар че гаурегите бяха свирепи и опасни, те не бяха сред най-интелигентните същества, подбрани от Чаросплетниците.
Ала тази нощ Шинту не беше на тяхна страна. Почти бяха стигнали до прикритието на скалите, когато Различният звяр се появи на хребета, който бяха превалили преди малко. Кайку успя да зърне страховития му силует — главата му бе наведена ниско между прегърбените рамене, докато изучаваше напрегнато долчинката. В следващия момент ги забеляза; очите му срещнаха погледа на младата жена и по гърба й пролазиха тръпки. Съществото изрева и се хвърли от скалистия ръб — шестметровата височина изглежда изобщо не го затрудняваше, а Кайку усети през подметките на ботушите си как земята потрепери.
Гауреги. Това бяха най-големите Различни, на които Кайку и Тсата се бяха натъквали в Разлома, и определено най-свирепите, ала девойката се ужасяваше най-вече от поразителното им сходство с хората. Когато за първи път чу рева им и зърна мъхнатите им силуети в нощта, те й се сториха странно познати; само дни по-късно младата жена осъзна, че се бе криела именно от тези създания в планините Лакмар на остров Фо — по време на дългия си преход в снега, когато се опитваше да намери пътя на баща си до манастира на Чаросплетниците. Тогава те бяха призрачни, едва забележими същества, мярващи се за миг на фона на белия хоризонт; ето че сега ги виждаше в пълния им блясък и те се бяха оказали по-ужасни, отколкото си ги бе представяла.
Височината им надхвърляше два метра и половина, а прегърбената им поза загатваше, че сигурно щяха да бъдат още по-високи, ако се изправеха напълно. На външен вид наподобяваха маймуни и макар че можеха да бягат и на четирите си крака, задните им крайници бяха дебели и достатъчно масивни, за да им позволяват да се придвижват само на тях — това им придаваше гротесково човешки черти. Черепите им бяха огромни, снабдени с чудовищни челюсти, които бяха достатъчно тежки, за да оправдаят изгърбената им походка. Те наподобяваха стоманени капани, обрамчени от мъхеста козина, а от венците им стърчаха закривени зъби, които бяха притъпени отстрани и заострени отпред. Малките им жълтеникави очи и плоските им носове служеха главно да установяват местоположението на онова, което предстоеше да бъде изядено. Туловищата им бяха покрити със сива козина, ала дланите, краката и гърдите им бяха черни и набръчкани, лишени от каквото и да е окосмяване. Въпреки огромните си размери, тези чудовища бяха изключително бързи.
Кайку замръзна за секунда, докато наблюдаваше безпомощно как създанието се приземява в долината сред облаци прах, след което полетя към тях, носейки се на четири крака. Тогава Тсата я бутна силно и двамата отново побягнаха. Нейната кана кипеше вътре в нея, жадувайки да излезе навън, докато тичаха по пресечената местност, ала девойката не се осмеляваше да я пусне. Когато я бе използвала преди — върху мъртвата острилия — беше действала изключително прецизно и предпазливо. Направеше ли обаче нещо толкова брутално като например да атакува Различния звяр, Чаросплетниците веднага щяха да разберат и нямаше да пожалят никакви усилия, докато не я открият.