Реки усещаше как ръката му се бунтуваше. Това бе отговорност, която му се струваше твърде тежка. Захвърлеше ли я обаче, това означаваше да предаде сестра си, която бе пострадала ужасно в ръцете на човека, когото бе обичала. Собствената му мъка беше нищо в сравнение с тази на Лараня, ала това ни най-малко не успокояваше Реки. Сякаш риданията му никога нямаше да престанат, а коремът му се раздираше от спазми, карайки го да потръпва от болка, вина, омраза, срам и скръб.
Младежът бе до такава степен погълнат от собствената си печал, че изобщо не забеляза как вратата на колибата се отвори и новодошлият се приближи до него. Едва тогава почувства ръката, докоснала рамото му. Реки подскочи като ужилен и се претърколи в ъгъла на помещението, свивайки се пред сянката, надвиснала над него.
— О, Реки — промълви Асара.
Момчето изхленчи жално, когато разпозна гласа й, и се хвърли напред, обгръщайки краката й с ръце. Риданията му отново се подновиха, а девойката се наведе към него и го прегърна. Той отвърна на прегръдката й и останаха така за известно време — сякаш тя беше майката, която Реки никога не беше имал, и сега го утешаваше. Конете пръхтяха в тъмнината, а вратата на колибата тракаше под напора на есенния вятър.
— Защо си тук? — успя да проговори той най-накрая, докосвайки с благоговение лицето й, като че ли тя беше някакво божество, дошло да го спаси.
— Да не би да си мислиш, че можеш да се справиш сам с това? — попита Асара. — Намерих те по следите ти толкова лесно, сякаш се движех по карта. А щом аз направих това, със сигурност ще го сторят и други. Без мен ще те хванат преди следващата нощ.
— Ти си тръгнала след мен — промълви младежът и отново я прегърна.
Тя го отблъсна леко.
— Успокой се — рече. — Вече не си дете.
Тези думи го засегнаха и насълзеното му лице се нацупи.
— Трябва да тръгваме. Веднага — му каза Асара с твърд глас. Силуетът й се сливаше със сенките, а в очите й горяха странни пламъчета. — Това място е прекалено опасно. Ще поемем по пътища, които може и да ни забавят, но поне няма да бъдат толкова натоварени. Трябва да изпълниш дълга си към сестра си.
Реки се надигна с неохота; Асара също се изправи. Очите му пареха, а носът му течеше. Той го изтри засрамено с опакото на китката си.
— Могат да те екзекутират, ако те хванат — прошепна той.
— Зная — отвърна девойката. — Ще направя така, че да не ни хванат.
Той подсмръкна шумно.
— Не трябва да си тук.
— Обаче съм.
— Защо? — попита отново, понеже се сети, че тя не му беше отговорила както трябва първия път.
Жената го целуна нежно по устните.
— Ще трябва да си отговориш сам на този въпрос.
Изведоха конете навън. Там ги чакаха и жребците, които беше взела Асара. Докато яздеха в нощта, красавицата си каза, че по-късно щеше да му съобщи за самоубийството на сестра му. Сега бе достатъчно да го изведе в безопасност и да го пази по време на дългия преход на югоизток към владенията на баща му. Щеше да се увери, че Реки е връчил косата на Лараня в ръцете на баракс Горен. Щеше да се увери, че той е започнал гражданската война, която трябваше да се разрази.
Докато яздеха през полята и мочурищата, очите на Асара бяха безизразни. Мислеше си за убийството на Императрицата.
Първоначално нямаше намерение да убива Лараня. Всъщност бе изпратена от Кайлин, за да държи под око събитията около императорското семейство, защото новините за безумието на Мос бяха стигнали до Аления орден и високата жена с яката от гарванови пера бе убедена, че нещо ще се случи — ето защо искаше Асара да е там, за да може да се справи с проблема. Красавицата бе дошла в Императорската цитадела едва няколко дни преди скандала между Мос и неговата съпруга.
Като шпионин тя бе несравнима и проникването в Цитаделата — и в леглото на един срамежлив младеж — не представляваше никаква трудност за създание като нея. Въпреки външния си вид, тя беше стара, изключително стара; бе видяла и научила много неща. Беше толкова лесно да се интегрира в компанията на музикантите и поетите, с които се обграждаше Лараня. Асара бе по-ерудирана от повечето от тях, което бе нещо забележително за толкова млада — и красива — дама. Оттук мълвата за Есзел и Императрицата я отведе до Реки. Изобщо не беше трудно. Той беше още момче и нямаше никакъв опит с жените. Бе толкова лесно да го прелъсти!