Мишани трескаво търсеше начин да разплете бъркотията в своя полза, ала събитията се развиваха с главоломна бързина. Къде беше Зан? Дали бе предпочел да игнорира съобщението й? Богове, нима не разбираше колко важна беше тя за него? Ако преживееше тази нощ, каза си девойката, навярно щеше да успее да се измъкне жива от града. Стига само да преживееше нощта.
Изведнъж снаряд от мортира удари съседната сграда, в резултат на което цялата фасада се сгромоляса на улицата сред оглушителен рев. Мишани бе спасена единствено благодарение на светкавичната реакция на Кседжен. Той видя какво ще се случи секунда преди експлозията и се шмугна във входа на постройката отсреща, завличайки младата жена със себе си. В следващия миг мощната взривна вълна я запрати във вътрешността на сградата, където бяха потърсили убежище, и благородничката усети как гърбът й се врязва в някаква стена. Тя се строполи на земята, полузадушена от облаците прахоляк, вдигнали се във въздуха, и насълзените й очи едва можаха да различат силуета на Кседжен, проснал се пред нея. Девойката си даде сметка, че се е отървала от смъртта само на косъм, но в същия миг чу как нещо се пропуква над главата й и осъзна, че животът й продължаваше да бъде в опасност. Стомахът й се сви на болезнен възел и тя изтръпна от ужас, когато последната от гредите се разцепи, след което таванът рухна с трясък върху нея.
Мечът на Баккара описа мълниеносна дъга и разсече ключицата на войника, като почти не го обезглави. Пръстите на жертвата му пуснаха стълбата и мъртвецът се катурна назад, събаряйки неколцина други войници, които полетяха с писъци към вдигнатите нагоре щитове на другарите си долу. Баккара и още един бранител хванаха стълбата и я отблъснаха назад; тя застина за един продължителен миг във въздуха, след което се сгромоляса, запращайки пъплещите по нея бойци върху шлемовете на войниците, щурмуващи южната стена на града.
— Къде са всички? — ядосано изкрещя новопроизведеният командир на отбраната и пое към мястото, където куките на друга стълба издрънчаха зловещо върху зъберите на градската стена. Можеха да удържат стената само с една десета от броя на бойците, които я щурмуваха, ала не разполагаха дори и с това. В момента единственото, което хората му можеха да сторят, бе да отблъскват обсадните съоръжения на врага. Баккара забеляза, че топовете на неприятеля бяха заглъхнали — явно бараксите бяха съсредоточили целия си устрем върху превземането на стената.
— Избягаха, страхливците! — отвърна му някакъв войник от привържениците на Айс Маракса. — Ще се крият, докато всичко това не свърши, боговете да ги прокълнат дано.
Баккара изруга. Това беше катастрофа. Ако гражданите бяха останали по местата си, можеха да удържат на атаките на неприятеля; за това обаче се изискваше дисциплина, на която събраната от кол и въже армия на Кседжен едва ли бе способна.
Нямаше време за повече мисли, защото трябваше да кръстоса меч с двамина бойци на рода Винаксис, които бяха успели да се прехвърлят от стълбата на стената. Опитният бранител парира удара на първия, след което подсече глезена му и го обезглави, докато противникът му се гърчеше на земята. Вторият нападател бе сразен безпроблемно от войника на Айс Маракса, чието име беше Хруджи. Те отблъснаха обратно и тази стълба, преди някой друг да е успял да скочи върху стената.
Баккара се огледа. Прекалено малко защитници бяха останали. Почти всички от тях бяха хора от организацията на Кседжен — селяните и дюкянджиите се бяха разбягали до един, ала колкото и самоотвержен да беше отрядът му, нямаше да успеят да удържат стената. Нападателите бяха безброй, а неговите хора непрекъснато оредяваха.
— Баккара! — извика някой. Боецът се обърна и видя един разчорлен мъж, който тичаше към него. Лицето му изглеждаше познато, обаче в момента не можеше да се сети за името му.
— Кажи ми някакви добри новини! — предупреди го старият воин, ала изражението на войника му подсказа, че каквито и новини да носеше, определено нямаше да бъдат добри.
— Проникнаха през северната порта! Завзеха северната стена! Селяните се предават… някои от тях дори им помагат! А нашите хора бягат на юг, към центъра!