— Вие сте напълно прав — рече тя. — Бях доведена тук против волята си, ала те не ме държаха като затворник. Аз съм нещо като героиня за тяхната кауза, понеже помогнах при спасяването на дъщеря ви. Това обаче ни най-малко не означава, че подкрепям делото на Айс Маракса.
— Спрете с тези лъжи! — изкрещя внезапно Зан, събаряйки дъската за моделиране на пода. Тя издрънча и се пръсна на десетки цветни парченца. — Лусия ту Еринима умря преди повече от пет години. Баща й беше Дурун ту Батик. Не зная откъде-накъде сте си въобразили, че можете да ми въздействате по този начин, ала много се заблуждавате, ако си мислите, че ще спечелите свободата си, като възкресите един призрак!
Триумфът на младата жена не се изписа на лицето й, ала тя знаеше, че за момента предимството бе на нейна страна. Мъж като Зан не губеше лесно самообладанието си; уменията му в преговорите бяха превърнали рода Икати в основен играч в императорския двор и изразът на гняв само показваше колко болезнена за него беше темата за Лусия.
— Можете да ме екзекутирате — каза Мишани с леденостуден глас, — но после ще разберете, че съм ви казала истината, когато Чаросплетниците убият дъщеря ви. Ще можете ли да живеете с това, Зан? Та вие едва понесохте известието за смъртта й преди няколко години…
— Богове, наистина не знаете кога да спрете! — извика събеседникът й. — Няма да ви слушам повече!
Благородникът вече се бе запътил към завесата, прикриваща входа на стаята, когато дългокосата девойка проговори отново:
— Заелис ту Унтерлин е присъствал в деня, когато сте видели дъщеря си — каза тя с висок и ясен глас. — Той организира отвличането на Лусия. В същия ден, когато родът Батик узурпира трона и измести рода Еринима, ние отвлякохме момиченцето и го скрихме на сигурно място. Не беше намерен никакъв труп, защото просто нямаше труп, Зан! Лусия е жива!
Раменете на баракса се бяха прегърбили, а ръката му бе стиснала завесата. Мишани не искаше да намесва името на водача на Либера Драмач в това, ала моментът бе съдбоносен. Не можеше да го остави да си тръгне.
Той се обърна бавно към нея, а лицето му отново бе придобило измъчен израз.
— Вие знаете, че ми вярвате — рече тя. Изведнъж почувства как главата й се замайва, ала успя да остане на крака. Беше й адски горещо; девойката не знаеше колко дълго щеше да издържи, без да седне.
— Не мога да ви повярвам — каза дрезгаво Зан. — Не разбирате ли? — Той знаеше колко хитра можеше да бъде Мишани, знаеше за уменията й в императорския двор, ала въпреки че искаше повече от всичко на света Лусия да е жива, нямаше да се остави да го манипулират. Не беше приятел на рода Коли и нямаше никакви основания да вярва на някой от тях. Нямаше да изгуби дъщеря си отново, поддавайки се на вярата, че може да си я възвърне, след което да открие, че всичко е било само блъф. Не можеше да си причини това. Бе скърбял толкова дълго, че сърцето му се бе сковало от мъка, и сега се боеше да не разтопи бронята, която го бе съхранила жив.
Той отново се обърна да си ходи. Това мъчение бе непоносимо.
— Почакайте! — каза Мишани. — Мога да го докажа.
Зан изпита почти смъртен страх при думите й.
— Как? — попита.
— Кседжен ще бъде разпитан — рече тя. — Вие трябва да присъствате.
— И какъв ще бъде смисълът от това?
— Той знае къде е Лусия, както и аз. Чаросплетникът ще се опита да запази тази информация в тайна; той ще се опита да придобие тези сведения, когато е насаме с Кседжен. Вещерът ще промие съзнанието на жертвата си и после ще реши какво да ви каже. Не трябва да му позволявате това! Накарайте го да сподели с вас всичко, което научава, докато го научава! Накарайте го да направи така, че Кседжен да казва сам истината, след което вие разпитайте пленника. Чаросплетникът не може да ви откаже, ако му заповядате.
Заелис остана безмълвен, обърнат с гръб към нея. Мишани знаеше, че това бе отчаян ход, ала нямаше никакъв друг избор. Животът на хиляди зависеше от нея. Ако тя не успееше да попречи на Чаросплетниците да открият Лоното, то поне можеше да се опита да предупреди навреме своите хора, за да вземат мерки. Шансът бе незначителен, ала бе по-добре от нищо.
— Така ще научите истината и в същото време ще я осъдите на смърт — рече Мишани. — Ала щом не мога да ви убедя да сложите край на това, значи ще трябва да платите тази цена. След като не вярвате на сърцето си, значи ще чуете името на дъщеря си от устните на Чаросплетник.