Тя вървеше по пустите улици на Лоното — висока и тънка сянка, която сякаш се плъзгаше между капките, понеже поройният дъжд почти не я намокри. Бе едновременно разгневена и изплашена, а мрачните й мисли не я напуснаха нито за миг, докато не стигна до жилището на Заелис.
Кайку. Богове, как можеше да е толкова безразсъдна? Кайлин не знаеше дали да й се възхищава, или да я прокълне? Бе измъчвана от постоянна тревога, откакто Юги и Номору се бяха завърнали от западната част на Разлома с известията за армията от Различни хищници, струпана покрай бреговете на Зан. Другата новина, която бяха донесли, беше, че Кайку е отказала да се върне. Ако през това време Чаросплетниците бяха успели да пленят твърдоглавата девойка, щяха да преровят съзнанието й и да извлекат оттам всичко, което искаха да научат за Аления орден. Сега Кайку бе използвала Чаросплетието, за да изпрати съобщение на повече от хиляда и петстотин километра, размотавайки нишка по цялото това разстояние. Бе достатъчно да я забележи само един Вещер, за да я проследи до първоизточника й, в резултат на което всички тези години, през които Аления орден бе грижливо пазен в тайна, щяха да отидат на вятъра. Стигаше им, че Чаросплетниците знаеха за една Различна жена, способна да ги победи в собствената им игра — предишният Върховен Чаросплетник Вирч ги бе предупредил за нея точно преди да умре — ала две, които си комуникират помежду си — това вече загатваше за много по-сериозни неща. Ако Вещерите забележеха дори най-незначителната следа за съществуването на Аления орден, щяха да изтребят всички Сестри до крак.
Аления орден представляваше най-голямата заплаха за тях — може би по-голяма дори от самата Лусия, — понеже срещу него Чаросплетниците нямаха превъзходството на своите Маски. Сестрите също можеха да чаросплитат, ала техните дарби бяха вродени и естествени, което ги правеше по-силни от облечените в парцаливи роби мъже, неспособни да проникнат в кралството отвъд сетивата без помощта на разни външни приспособления.
Сестрите обаче бяха малко, твърде малко и Кайлин не смееше да ги разкрие, освен ако не беше абсолютно наложително.
Изглежда, това време най-сетне бе настъпило. Вбесена от постъпката на Кайку, която ги излагаше на такъв риск, високата жена същевременно бе доста обезпокоена от съобщението. Нещата бяха приели доста мрачен обрат. Трябваше да се вземат мерки, и то скоро; макар че едва ли щяха да бъдат такива, каквито Заелис си представяше. Основният приоритет на Кайлин бе оцеляването на Аления орден. Всичко друго беше без значение.
Въпреки че пътят й между сградата на Ордена и жилището на Заелис не беше особено дълъг, дъждът бе спрял и небесата се бяха успокоили, когато стигна крайната си цел. Всяка от луните отново пое по своя път, а черните буреносни облаци постепенно се разпръскваха, топейки се като захарен памук. Бурята беше бърза и свирепа, а краят й бе внезапен като началото й.
Къщата, която Заелис споделяше с осиновената си дъщеря, се издигаше на една от по-високите тераси на Лоното, сред няколко други постройки със същата форма и дизайн. Представляваше двуетажна сграда от полирано дърво и хоросан, с балконче на източната стена, откъдето се откриваше чудесен изглед към долината, и малък олтар до входната врата с резбовани изображения на Оча и Исисия, заобиколени от димящи пръчици тамян. Над вратата висеше хартиен фенер, чието сияние осветяваше пиктограмите, а до него се поклащаше мъничката камбанка, с която Кайлин извести пристигането си.
Заелис се появи почти веднага на вратата. Той покани високата жена в скромно обзаведена стаичка, осветена от единична лампа, закачена на тавана. По стените висяха декоративни оръжия, а саксиите с цветя и пейзажът, нарисуван с маслени бои, освежаваха помещението, чиято мебелировка се състоеше от две маси и няколко рогозки. Лусия седеше на една от тях с кръстосани нозе и пиеше билков чай от глинена чаша. Тя вдигна поглед към Кайлин и в очите й проблесна едва доловимо любопитство.
— Не може да заспи — обясни Заелис. Той отбеляза разсеяно, че дебелите плитки на новодошлата не бяха подгизнали, че яката й от гарванови пера бе съвършено суха и че гримът й беше в безупречно състояние. — Лунната буря.
Гостенката нямаше време за учтивости.
— Кайку се свърза с мен посредством Чаросплетието — рече тя и забеляза как лицето на водача на Либера Драмач помръкна при тези думи. Лусия продължи да я наблюдава невъзмутимо над ръба на чашата си, сякаш знаеше всичко, което щеше да каже високата жена.