Юги и Номору стигнаха дъното на клисурата и поеха по отсрещния склон. Той ги отведе до колосална скала, надвиснала над гол каньон, чиито почти отвесни стени се спускаха на повече от сто метра надолу към назъбеното му дъно. Тук, зад една каменна издатина, мъжът с неизменната кърпа на главата бе разположил на пост дузина мъже, въоръжени с пушки.
— Някаква активност там долу? — попита Юги, след като се приближиха към тях.
— Нищо — отвърна един младеж с белег на лицето. Името му беше Киху. — Още е рано. Слънцето не е залязло.
— Прав си — кимна Юги, след което посочи двама мъже и една жена — всичките от Либера Драмач — и им каза: — Вие оставате тук и не изпускате от поглед дъното на каньона; искам веднага да ме известите, ако нещо се размърда там. Останалите — след мен! Бързо! Нямаме никакво време за губене!
С тези думи той и Номору се обърнаха и поеха покрай ръба на гигантската скала, последвани от стрелците. Вляво от тях се намираше огромната пропаст, а вдясно се издигаха начупени скали, покрити с оскъдна растителност. Колкото повече напредваха, толкова по-тясна ставаше пътечката, а чукарите от дясната им страна постепенно изчезнаха, заменени от друга, не по-малко страховита бездна. Накрая пътеката, по която тичаха бойците от Либера Драмач, се стесни дотолкова, че не представляваше нищо повече от скалист ръб, прорязващ колосалния каньон точно по средата, разделяйки го на две части; досущ дълъг нос, издаден навътре сред морските води.
Юги внезапно изпита прилив на гордост. Никой досега не беше успял да спре армията от хищници, ала никой не бе разполагал с достатъчно време, за да се подготви. Той си спомни как преди се бе възпротивил на решението на Кайку да остане на територията на Чаросплетниците, ала сега се чувстваше благодарен за това. Ако твърдоглавата девойка не бе поела този риск, едва ли щеше да успее да ги осведоми своевременно за похода на зверовете. Вещерите бяха насъскали своите чудовища през Разлома, без да им пука за хората, които щяха да умрат, ала Юги смяташе да забави малко яростното им настъпление. Нямаше да им навреди да поспрат тук и да се замислят за някои неща…
— Гнусоврани! — извика някой. Водачът им погледна нагоре и забеляза черните силуети, кръжащи високо над тях. Стрелците мигом се спуснаха надолу по склоновете на скалния ръб, прикривайки се сред храсталаците и назъбения терен. Те застинаха неподвижно, заслушани в дрезгавите крясъци на гнусовраните, които най-вероятно изпълняваха ролята на разузнавачи, проучващи терена за наближаващата армия.
— Дали ще ни забележат? — прошепна Номору. Тя и Юги бяха застанали на склона от лявата страна на пътечката, който се спускаше към западния каньон.
— Ако стане така, поне никой няма да остане жив, за да разкаже как сме се издънили — отвърна й той.
Жената се изхили тихичко и посочи с глава към летящите чудовища.
— Искаш ли да ги сваля?
Командирът на групата поклати глава.
— Ще получиш достатъчно мишени. Дотогава не искам нито един изстрел.
Той се загледа в западния каньон, откъдето очакваше да се появят Различните. Врагът напредваше из Лоното в доста разгърнат строй, ала тук разломът Ксарана се стесняваше и повечето пътища се сливаха, което означаваше, че голяма част от хищниците трябваше да минат по този път. Другият вариант беше да се изкатерят до откритите хълмисти земи, но Юги бе сигурен, че Вещерите ще предпочетат най-краткия маршрут до Лоното. Главоломната бързина, с която се придвижваха чудовищата, означаваше само едно — те искаха да изненадат Либера Драмач, така че привържениците на организацията да не могат да евакуират Лусия. В противен случай едва ли биха избрали неравния терен на Разлома пред гладките равнини, които го заобикаляха. Очевидно не желаеха да се набиват на очи — нито пред набелязаните си жертви, нито пред света.
Изведнъж Юги се зачуди защо ли използваха такава брутална сила, за да ликвидират Лусия, вместо да изпратят убийци или пък да възложат премахването й на някой Чаросплетник. Навярно просто нямаха време. Той си помисли за другата армия — тази, която се бе отправила на север с шлеповете. Явно вниманието на Вещерите бе насочено другаде и те имаха по-неотложни задачи от ликвидирането на бившата Престолонаследничка.