— Хайде сега да им покажем какво означава битка — каза той.
Стрелците откриха огън.
Мъжът с неизменната кърпа бе разположил стотина от тях по стените на каньона, точно над нашествениците. Въпреки облаците прахоляк, които пречеха на хората да видят какво точно става на дъното на дефилето, хищниците бяха разположени толкова нагъсто, че бе невъзможно изстрелът да отиде нахалост. Те започнаха да отправят куршум след куршум в пропастта, а тя им отвърна с агонизиращия рев на умиращите зверове, които се мятаха безпомощно сред гъмжилото от себеподобни, правейки отчаяни опити да докопат враговете си.
След известно време прахолякът се слегна и гърчещите се тела на чудовищните същества отново изплуваха пред погледа на стрелците — неясни силуети под смрачаващото се небе. Юги, Номору и останалите хора от Либера Драмач стреляха и презареждаха, стреляха и презареждаха… От време на време някой скрендел се мъчеше да се измъкне от кървавата баня, опитвайки се да се изкачи по стените на каньона, ала Юги бе разположил неколцина мъже специално за тази цел и техните куршуми веднага го сваляха сред мелето.
— Обръщат се! — внезапно извика някой. — Обръщат се!
Така беше. Различните, водени от отчаяното си желание да избягат от зоната на разстрела, в крайна сметка бяха осъзнали, че пътят им на изток е блокиран, и се втурваха към мястото, откъдето бяха влезли в каньона. Юги изпита чувство на мрачно задоволство, чудейки се дали Възлите бяха изгубили контрол над поверените им зверове, или пък самите те ги бяха накарали да направят така. Не че имаше особено значение — така или иначе, резултатът щеше да е един и същ.
— Не отстъпвайте! — извика Юги на хората си. Барутът и амунициите им вече привършваха, ала той не искаше да се оттеглят още. Не и докато Номору не получеше възможността, която чакаше.
Сякаш дочула мислите му, жената вдигна пушката на рамо и присви едното си око. Нейде долу в каньона Възлите се скупчваха един до друг, заобиколени от гаурегите телохранители. Никой не можеше да зърне изражението им зад маските, ала Юги почти можеше да почувства тяхната концентрираност, тяхната воля, с която управляваха противните зверове.
Номору стреля; куршумът мина на сантиметър от рамото на гаурега и уцели един от Възлите в лицето, пробивайки бялата му маска. Той се наклони, олюля се и падна от седлото си.
Реакцията сред Различните бе светкавична. Една част от тях внезапно побесня, като създанията се нахвърлиха вкупом едно срещу друго. Стрелците ги оставиха да се избиват и съсредоточиха вниманието си върху другите зверове.
Номору стреля отново. Още един от Възлите залитна назад и се строполи на земята.
В този миг един от членовете на Либера Драмач, разположени по стените на каньона, хвърли съскаща бомба сред гъмжилото Различни хищници. Когато тя избухна, настана истински ад — разхвърчаха се късове кървава плът, съпроводени от ужасяващи писъци. Номору използва хаоса, за да свали още един от Възлите; така броят на съществата, които се разкъсваха яростно помежду си, се увеличаваше значително. В момента, в който той падна от седлото, два от гаурегите-телохранители се нахвърлиха един срещу друг. Сред останалите Възли настана хаос и те започнаха да отстъпват, обзети от паника, опитвайки се да достигнат онази част на каньона, откъдето бяха влезли.
Тогава избухнаха и последните експлозиви.
Различните твари завиха от страх, когато устието на каньона се затвори, отрязвайки единствената им възможност за изход. Това обаче далеч не беше основният им проблем. Тонове скална маса се откъснаха от стените на дефилето, погребвайки стотици от зверовете под себе си. Незасегнатите сновяха отчаяно напред-назад, търсейки начин да се измъкнат от смъртоносния капан, докато изстрелите на хората на Юги продължаваха да ги покосяват.
Здрачът се сгъстяваше и с всяка следваща минута за стрелците ставаше все по-трудно да следят какво се случваше, въпреки че повечето разполагаха с далекогледи. По заповед на Юги всички спряха да стрелят — явно командирът им не искаше да изхабят последните си патрони, когато Различните и бездруго си нанасяха достатъчно поражения помежду си. След като гърмежите на огнестрелните оръжия заглъхнаха, над каньона се възцари неестествена тишина, нарушавана единствено от ръмженето на биещите се хищници. Те изобщо не подозираха какво ги очакваше.
Изведнъж един от огромните гауреги изчезна — сякаш земята просто се разтвори и го погълна. Стрелците не бяха в състояние да кажат дали той бе първото същество, което бе погълнато от земните недра, или просто беше първото, което забелязаха те. Зверовете, които стояха близо до него, внезапно се наежиха, усещайки, че нещо не е наред. В следващия момент друг Различен звяр — този път фурия — бе всмукан от земята. Той имаше време колкото да изквичи изплашено и само след миг от него нямаше и следа.