Прекосиха реката без особени затруднения; луната остана зад облака достатъчно дълго, за да не се набият на очи, а когато наближиха отсрещния бряг, се насочиха към шахтите на големите тръби, излизащи от изгърбеното съоръжение. Там се хванаха за решетките и оставиха течението да отнесе дънера надолу по реката — беше опасно да го оставят някъде по брега, защото щеше да събуди подозренията на враговете им.
Седмиците, които бяха прекарали в наблюдение на тревистата равнина и зловещата постройка, най-накрая дадоха плодове. Въпреки че Кайку недоволстваше, задето бяха неспособни да се доближат до Възлите или тайнствената сграда на Чаросплетниците, бяха успели да понаучат нещичко за възможните входове и изходи, което да им помогне в изготвянето на план за действие. Младата жена отдаваше особено значение на редовното изхвърляне на вода през тръбите — макар и да бяха неспособни да определят точно на какви интервали ставаше изхвърлянето на отпадъците, понеже не разполагаха с никакви времеизмервателни приспособления, и двамата бяха единодушни, че то бе подчинено на определена периодичност и трябваше да минат поне няколко часа преди следващото прочистване. В случай че преценяха добре времето си, би трябвало да могат да се спуснат по някоя от тръбите и така да стигнат до вътрешността на вещерското съоръжение. Кайку предполагаше, че функцията на решетките, с които бяха снабдени шахтите, бе да не позволяват на речните животни да попадат в тръбите, а това означаваше, че имаше къде да попаднат.
Ала сега, когато надзърна в зейналия отвор на една от тръбите (високият насип ги скриваше от евентуалните наблюдатели на брега), Кайку внезапно бе пометена от суровата реалност на своя план. Влезеше ли веднъж вътре, щеше да бъде погълната от тясното пространство, обградена от студените стени на мрачния тунел, без никаква възможност за движение, освен напред или назад. Девойката усети как паниката размърда дългите си пипала в корема й.
Тя дръпна долната половина на решетката и тя се отвори с едва доловимо проскърцване. Пантите бяха монтирани така, че вратичките да се отварят само навън, предотвратявайки случайното попадане на животни или речни отпадъци в тръбата. Младата жена влезе първа; тя си пое дълбоко въздух и пропълзя под горната решетка, поглеждайки през рамо към Тсата, който веднага я последва. Водата й стигаше до кръста, а тунелът бе достатъчно широк, за да могат да вървят, вместо да пълзят на четири крака, стига да се движеха приведени. Ткиуратецът се обърна и затвори решетката след себе си, след като се увери, че няма да задейства някакъв заключващ механизъм.
— Ако се стигне до там — рече му Кайку, сякаш прочела мислите му, — ще ги взривя на парчета.
Спътникът й знаеше какъв бе подтекстът на думите й. Предупреждението, което бяха изпратили на Кайлин, ги излагаше на голям риск. Дори и да не знаеха къде точно се намира, ако Чаросплетниците бяха засекли съобщението й, вече щяха да са доста предпазливи. Използването на нейната кана щеше да е равносилно на смъртна присъда, ала въпреки това младата жена смяташе да прибегне до дарбата си, ако се наложеше. Кайку искаше да изясни това както пред Тсата, така и пред себе си. Както й бе казала Кайлин, силата й беше нейна и тя можеше да я използва тъй, както сметне за добре.
Татуираният мъж се усмихна. Ако това момиче някога облечеше робите на Аления орден, Кайлин щеше да стори всичко, за да я запази в редиците му.
Те поеха към вътрешността на тунела, съпроводени от тихото плискане на водата, която газеха. От време на време до ушите им достигаха и други звуци — някакъв зловещ тропот и стържене, изкривени от ехото в металната тръба. Мракът беше непрогледен и единствената светлина идеше от постепенно смаляващия се кръг, откъдето бяха дошли. След като сметнаха, че се бяха отдалечили достатъчно от решетката, Тсата започна да разопакова свещта, която висеше на колана му, увита в непромокаемо платно.
— Почакай — прошепна му Кайку.
— Трябва ти светлина — изтъкна мъжът. Той имаше очи като на сова — наследство от чистокръвните жители на Окхамба, чиято кръв се беше смесила с тази на бегълците от Куараал, създавайки ткиуратския народ.