Кайку бе изненадана от прямотата — която граничеше с грубост — и красноречието на Тсата. Рядко беше чувала ткиуратецът да произнася повече от две-три изречения наведнъж, ала очевидно тази тема толкова го вълнуваше, че не можеше да я отмине с присъщото за него хладнокръвие.
— Когато са се появили Чаросплетниците, твоите предци са ги приели веднага — продължи татуираният мъж, а бледозелените му очи бяха вперени в мрака. — Те са били изкушени от силата, която са могли да придобият с Чаросплетник на тяхна страна. Вашите благородници до такава степен са били свикнали с това, да третират по-нисшите хора като инструменти, че сигурно са си казали, че могат да използват и Вещерите по същия начин, без да знаят какъв опасен инструмент представляват те. За да бъдат приети Чаросплетниците във вашия свят, е бил сключен договор; договор, с чиито условия твоите предци са се съгласили. — Той наведе глава. — Алчността ги е погубила. Може би в началото са имали благородни подбуди; може би са си мислели, че с Вещерите на тяхна страна могат да разширят империята, да я направят по-велика и още по-непобедима. Ала понякога цената е прекалено висока, без значение какъв е крайният резултат.
Кайку забеляза, че събеседникът й е свил дланите си в юмруци, а жълтеникавата му кожа е опъната до крайност около кокалчетата му.
— Вие сте поканили Чаросплетниците във вашите домове и сте ги нахранили с децата си.
Това я потресе. Ала въпреки че си пое дъх, за да възрази, откри, че просто не може. В края на краищата той беше прав. Всяко благородно семейство, разполагащо с Чаросплетник, трябваше да го снабдява с всичко, което той пожелаеше, по време на пристъпите, обземащи Вещерите след излизането им от Чаросплетието. Младата жена знаеше за някои от ужасните извращения, на които тези чудовища бяха способни. В резултат от употребата на техните Маски, те губеха всякаква съвест и задръжки пред лицето на ирационалната им, първична похот и животински нужди. Нищо не изглеждаше твърде извратено на фона на демоничните потребности на Вещерите. Изнасилвания, убийства, изтезания… това бяха само част от нещата, които един Чаросплетник вършеше, за да задоволи чудовищните си апетити. Младата жена беше чувала и за други. Говореше се, че Вещерът на рода Керестин бил канибал. Този на рода Нира ядеше човешки и животински изпражнения. Сегашният Върховен Чаросплетник обичаше да одира жертвите си и да прави скулптури от тях. Макар че не всяка чаросплетническа мания беше опасна за околните — някои рисуваха или халюцинираха в течение на часове — повечето от тях бяха кръвожадни и човешките животи, отнети заради тях, бяха стотици. А и колкото повече остаряваха, толкова по-агресивни и свирепи ставаха.
Кайку изведнъж се почувства засрамена, спомняйки си възторга, който бе изпитала в Ханзеан, въодушевлението, че се връща в родината си. Сарамир бе едно изключително красиво място и тя се чувстваше щастлива, че живее тук, ала отечеството й бе построено върху костите на безброй хора. Преди появата на Чаросплетниците заселниците бяха изтребили до крак всички от народа угати — аборигените на Сарамир — а те наброяваха милиони. Нищо от това не беше новост за Кайку — и все пак тези неща й изглеждаха толкова далечни и толкова несвързани с нея, че тя не можеше да се идентифицира с тях — ала поднасянето на тази информация по такъв директен начин й напомни колко тънка беше маската на цивилизацията — крехка коричка, върху която стъпваха изнежените ходила на аристократите, докато отдолу вреше и кипеше морето на хаоса и насилието.
Ала ткиуратецът не беше свършил.
— Ти не си виновна за престъпленията на предците си — каза той, — макар че, както изглежда, твоето общество често наказва синовете за греховете на бащите им. Ала ето че сега Чаросплетниците ви отнемат и земята, на която живеете. В това е голямата ирония. Твоите сънародници вече са зависими от тях до такава степен, че не могат да се отърват от Вещерите, дори и да унищожат всичко красиво, което някога сте обичали. Инвестирали сте толкова много в това да направите империята си по-могъща и по-силна, че сте разрушили основите, върху която се крепи тя. Построили сте толкова висока кула, че сте започнали да взимате тухли от основата й, за да има какво да слагате на върха. — Той се наведе по-близо към Кайку. — Вие убивате земята с вашата алчност.