— Зная това, Тсата — рече младата жена. Започваше да се ядосва; обвиненията на ткиуратеца сякаш бяха насочени лично към нея. Макар и да съзнаваше, че татуираният мъж не владееше увъртанията и вежливостта на нейното общество, държанието му беше доста грубо. — За какво, мислиш, сме дошли тук? Повече от всичко искам да ги сразя.
— Така е — каза той. — Ала дали подбудите ти са правилни? Саран ми каза, че искаш да си отмъстиш. Сега жителите на Сарамир се надигат, защото храната им намалява; до този момент обаче покварата си пълзеше необезпокоявано, понеже всеки си мислеше, че някой друг ще я спре. Никой от вас не се бори за благото на мнозинството, Кайку. Вие встъпвате в битката едва когато е засегнат личният ви интерес.
— Такива са хората — вдигна рамене девойката.
— Моят народ не е такъв — възрази ткиуратецът.
— Сигурно затова още живеете в джунглата, а зверовете изяждат децата ви — отвърна му Кайку. — Навярно цивилизацията се крепи на егоизма.
Тсата не се засегна.
— Навярно е така — рече. — Обаче нямам намерение да сравнявам твоята култура с моята, нито пък да претеглям качествата на моя и твоя народ.
— На мен ми се струва, че правиш точно това — поклати глава Кайку.
— Просто ти казвам как изглеждат нещата през моите очи — рече татуираният мъж. — Нима откровеността ви кара да се чувствате толкова неудобно?
— Няма нужда да ми посочваш недостатъците на моя народ. Може би мотивите ми не са достатъчно безкористни за твоя вкус, ала не можеш да отречеш факта, че поне правя нещо срещу Чаросплетниците. Зная, че нещата не са наред, и се опитвам да ги променя. Затова не ми налагай своята представа за това кое е правилно и кое — не.
Тсата я гледаше безмълвно. Тя се поуспокои малко и започна да рови с пета в пръстта.
— Нямам какво да ти кажа за Чаросплетниците — призна накрая тя. — Ти си запознат отлично със ситуацията.
— Може ли да се каже тогава, че те са продукт на вашата култура? — попита ткиуратецът. — Всеки от вас се стреми към лично облагодетелстване, вместо да мисли за добруването на общността и поради това не правите нищо против злото, докато не ви засегне лично.
— Може би си прав — каза девойката. — Не зная. Знам обаче едно — че причината да приемем Чаросплетниците до голяма степен се дължи на невежеството ни. Ако благородните семейства имаха доказателства, че Вещерите са виновни за заразата в земята, те щяха да се опълчат срещу тях и да ги унищожат. Убедена съм в това.
— Не е така, Кайку — обади се Юги. Двамата погледнаха към него и видяха как се изправя. Той нагласи кърпата около челото си и им се усмихна извинително. — Трудно е да се спи, докато вие бистрите света.
— Какво искаш да кажеш? Защо да не е така? — намръщи се младата жена.
— Може би не трябва да ти казвам, ала май няма голямо значение — рече мъжът, докато се протягаше. — Много от нещата, които са известни на ръководството на Либера Драмач, не се знаят от останалите хора. Едно от нещата, които проверихме, беше теорията на баща ти за вещерските камъни. Когато се уверихме в истинността й, ние… ами, запознахме с нея някои аристократи. Много деликатно. Първоначално само с намеци и загатвания, ала когато това не доведе до нищо, им показахме доказателства. — Той се почеса по врата. — Използвахме посредници, естествено. Либера Драмач не се е излагала на риск.
Кайку махна припряно с ръка, подтиквайки го да премине към същината на въпроса.
— Те не предприеха нищо. Нито един от тях. — Мъжът се изсмя горчиво. — През цялото време Чаросплетниците са били измъчвани от страха какво ли би станало, ако аристократите се обърнат срещу тях. Е, ние се опитахме да форсираме този процес, и изобщо не ни обърнаха внимание. Нищо не се получи.
Младата жена изглеждаше поразена.
— Но как така? Нали са видели какво правят Чаросплетниците?
Юги сложи длан върху голото рамо на Тсата.
— За съжаление нашият чуждоземен приятел е прав — поклати глава той. — Просто не е в техен интерес. Ако едно или даже дузина благородни семейства предприемеха действия срещу Вещерите, щяха да изгубят своите Чаросплетници, а така другите фамилии, които имат Чаросплетници, ще ги размажат. Има твърде много вражди, твърде много стари рани. Винаги ще се намери някой, който да иска да се издигне по-високо в йерархията, готов да сграбчи всеки удобен шанс, който му се предостави. Защото хората са егоистични. Единственият начин да се извърши фундаментална промяна е ако всички решат да променят нещата по едно и също време. — Той вдигна рамене. — А това може да стане само при някаква гигантска катастрофа.