— Така е — присъедини се Тсата. — Ще трябва да изчакате, докато положението стане толкова ужасно, че да е в интересите на всеки да се размърда. Тогава обаче може да е прекалено късно.
— Значи хората трябва да измрат, преди нещо да се промени, така ли? — попита Кайку.
Юги и Тсата я изгледаха безмълвни. Момичето само си беше отговорило.
Небето се проясни малко преди разсъмване и те отново се отправиха на път. Номору най-сетне бе възвърнала чувството си за ориентация и ги поведе към центъра на района, който Чаросплетниците бяха скрили от останалия свят. Разумно беше да се предположи, че каквото и да беше онова, което търсеха, най-вероятно се намираше там.
Не бяха изминали много път, когато земята пред тях изведнъж пропадна и те се озоваха на стръмния склон на дълбоко дере, на дъното на което блестяха мрачните води на река Зан. Съскащият шум на течението й нарушаваше призрачната тишина.
— Водопадите пред нас ли са? — попита Юги.
Номору изсумтя утвърдително.
— Натам — каза тя, обръщайки се на юг. Кайку се съмняваше, че разузнавачката знаеше накъде точно да вървят, ала когато си се изгубил, всички пътища са еднакво добри.
Небето започваше да изсветлява, когато Юги изведнъж се закова на място. Всички бяха нащрек за каквито и да е признаци на живот, ала до този момент не бяха забелязали нищо. Дори животните сякаш отбягваха тези места.
— Какво има? — прошепна Кайку.
— Вижте това дърво — рече Юги.
Пътешествениците го послушаха. Пред тях, на едно каменисто възвишение, се издигаше уродливо дърво с голи и изкривени клони, някои от които бяха извити като тирбушони под най-различни странни ъгли. То стоеше прегърбено там като някакъв злокобен пътепоказател, безмълвно предупреждение за нещата, които можеха да им се случат, ако продължат напред.
— Покварено е — каза Юги, ала коментарът му бе излишен; всички бяха забелязали това.
— Открили са още един вещерски камък — промълви Кайку. — И са го пробудили.
— Пробудили? — подигравателно попита Номору. — Става дума за камък, Кайку!
— Така ли смяташ? — отвърна й саркастично девойката. — Тогава защо Чаросплетниците го кътат толкова ревниво?
Водачката им изсумтя недоволно и продължи напред. Останалите я последваха.
Малко след разсъмване откриха онова, което търсеха. Положението беше много по-лошо, отколкото очакваха.
Стръмният склон, по чийто ръб вървяха, се отделяше от реката, в резултат на което между него и източния бряг на Зан се оформяше обширна ивица земя, обрасла с гъста трева. Самият ръб бе осеян с множество начупени скали и поради тази причина пътешествениците гледаха да се движат по-далеч от него, за да не пропаднат; това обаче ограничаваше видимостта им. Едва когато пред тях се изпречи масивното туловище на огромна черна скала, надвиснала над тревистата долина, Номору се приближи до нея, възнамерявайки да огледа обстановката. Пътешествениците видяха как в момента, когато достигна до нея, разузнавачката изведнъж се просна на земята, след което им направи знак да се приближат. Небето сивееше, а самотната луна постепенно потъваше зад стърчащите зъбери на разлома. Спътниците й пропълзяха по корем до мястото, където лежеше Номору, и погледнаха надолу.
Кайку изруга тихо.
В далечния край на тревистата равнина, съвсем близо до речния бряг, се извисяваше масивна конструкция, наподобяваща черупката на някакъв чудовищен бръмбар. Тя бе покрита с големи метални плочи с бронзов цвят, а около основата й се виждаха по-малки могили, подобни на новородени животинчета, скупчени около виметата на майка си. Странни колела, от които стърчаха метални шипове, се въртяха мудно, а тежките вериги, закачени на големи макари, се губеха в тесните шахти, прорязани в земните недра. От трътлестите комини се издигаше гъст и мазен черен пушек, а вездесъщата доскоро тишина бе разрушена от металическото потракване и дрънчене от вътрешността на съоръжението.
Пътешествениците се взираха ужасени в зловещата постройка. Никога преди не бяха виждали нещо подобно — нещо толкова странно и загадъчно, че сякаш бе дошло от друг свят. Самият му вид изпълваше сърцата им с вледеняващ ужас.
Това обаче не бе всичко. Имаше и друга, по-непосредствена заплаха, чиято същност далеч не беше толкова непроницаема. Тревистата равнина гъмжеше от Различни.