И сега Лусия трябваше да отиде там. Сама.
Ескортът й се състоеше от най-опитните воини от Либера Драмач, придружени от Заелис и Кайлин. Беше рисковано предводителят на Либера Драмач, главата на Аления орден и момичето, на което бяха възложили всичките си надежди, да пътуват заедно, ала Кайлин настоя да дойде, а пък Заелис не можеше да допусне осиновената му дъщеря да се изправи пред това изпитание без подкрепата му. Той продължаваше да се измъчва от чувство за вина и най-малкото, което можеше да стори, бе да придружи някогашната Престолонаследничка, докъдето можеше.
Кайлин побесня, когато водачът на Либера Драмач й каза какво бе направил. Макар че беше съобщил на момичето, че той и Кайлин искат от нея да отиде в Алскайн Мар, всъщност идеята бе изцяло негова. Високата жена яростно му се противопостави, щом разбра за намерението му.
— Това е голяма глупост, Заелис! — изкрещя му тя. Намираха се в кабинета на къщата му в Лоното. — Много добре знаеш какво се случи последния път, и въпреки това сега я изпращаш срещу неизмеримо по-могъщ дух! Какво те е прихванало?
— Да не би да си мислиш, че взех това решение лесно? — отвърна й белобрадият мъж. — Да не би да си мислиш, че идеята да пратя дъщеря си в бърлогата на това нещо ми харесва? Необходимостта движи ръката ми, Кайлин!
— Никаква необходимост не може да оправдае риска, на който излагаш живота й! Тя е смисълът на всичко, за което някога сме се борили!
— Ще изгубим всичко, за което сме се борили, ако Чаросплетниците открият Лоното — каза Заелис. — Лесно ти е на теб — ти имаш Аления орден. Можеш да изчезнеш за цял ден, да се скриеш, да загърбиш всичко това. Аз обаче имам отговорност към онова, което съм започнал. Всеки мъж и жена в този град са тук заради направеното от мен; дори онези, които не са част от Либера Драмач, идват тук заради идеалите, които ние въплъщаваме. — Той наведе глава. — И ме възприемат като техен водач.
— Ще дойде ден, когато ще възприемат Лусия като техен водач, Заелис — отбеляза събеседничката му. — Не си ли мислил за това? Как тогава се осмеляваш да подлагаш на такъв риск живота й?
— Налага се — отвърна мъжът, а чертите на лицето му се изкривиха.
— Изчакай да се върнат разузнавачите — посъветва го Кайлин. — Може би напразно се тревожиш.
Белобрадият мъж поклати глава.
— Каквото и да открият те, това няма да промени факта, че Чаросплетниците са в Разлома. Та те могат да са тук от години, не разбираш ли? Разбрахме за преградата им единствено благодарение на Номору. Колко ли наши следотърсачи са минали оттам и изобщо не са забелязали, че са били заблудени? — Той погледна обвинително жената пред себе си. — Точно ти ми каза как действат тези прегради.
Кайлин наведе глава и гарвановите пера от яката й се размърдаха.
— Прав си. Природата на тези изобретения е такава, че повечето хора ще си помислят, че сами са се заблудили.
— Замисли се тогава какво ли още могат да крият Чаросплетниците под носа ни — рече Заелис. — Открихме тази преграда само благодарение на чист късмет. Изведнъж се оказа, че сме напълно беззащитни пред врага, с който се борим. Мислехме си, че сме се скрили добре от тях. Колко наивни сме били! Едва сега разбирам, че те ще ни открият — дали случайно, дали преднамерено, рано или късно. А може вече и да са ни открили. Трябва да разберем какво имаме насреща си и само духовете могат да ни кажат това.
— Сигурен ли си, Заелис? — повдигна вежди Кайлин. — Какво знаеш ти за духовете?
— Зная онова, което ми е казала Лусия — отвърна й белобрадият мъж. — А тя е убедена, че си струва да опитаме.
Високата жена го изгледа равнодушно.
— Естествено. Тя ще направи всичко, за което я помолиш. Дори и това да я убие.
— За боговете, Кайлин, не прави нещата по-лоши, отколкото са! — извика събеседникът й. — Вече съм решил. Отиваме в Алскайн Мар.
Предводителката на Аления орден се обърна и пое към изхода. На прага обаче се спря и каза:
— За какво си създал всичко това? Ти съгради Либера Драмач от нищото. Един човек вдъхнови всички останали. Ала кой вдъхнови теб?
Заелис не отговори. Знаеше, че въпросът е подвеждащ, и не искаше да бъде подведен.
— Кое е по-важно за теб сега? — попита го жената. — Момичето или тайната армия, която предвождаш? Лусия или Либера Драмач?