Ала друг изход нямаше. Тя трябваше да зададе своите въпроси. Момичето бавно разпери ръце и допря длани до студената повърхност на езерото. След това си пое дълбоко дъх и издиша, цялата разтреперана, без изобщо да забелязва малкото облаче бяла пара, което се отдели от устните й.
И започна.
Двадесета глава
— Няма да се върна! — беше категорична Кайку. — Не още. Не и докато не узнаем нещо повече за тези създания тук долу.
— Точно защото не знаем нищо за тях, трябва да се върнем — възрази й Юги. Той погледна към Тсата, който бе пропълзял до ръба на плоския камък, за да огледа по-добре. — Нямаме представа на какво са способни. И определено не сме подготвени, ако намекваш да проникнем в тила им. Какво си намислила, Кайку?
— Не може просто да се върнем в Лоното само с новината за армията от Различни, скрита в Разлома — рече Кайку. — За какво са тук? Каква е целта им? Либера Драмач или нещо друго? Имаме нужда от отговори, а не от доклад, който само ще повдигне още въпроси.
— Говорете по-тихо! — изшътка им Номору.
Останаха да наблюдават Различните и странните, подобни на Чаросплетници същества, още няколко часа, преди да се оттеглят от ръба на скалата, стърчаща над тревистата равнина. Притеснени да не бъдат забелязани на ярката дневна светлина, пътешествениците се притаиха в една камениста падина, разположена под своеобразна стряха от надвиснали скали, засенчващи слънцето. Въпреки относителната лекота, с която бяха проникнали толкова навътре във владенията на Чаросплетниците, и четиримата бяха неспокойни. Липсата на каквито и да е стражи се обясняваше с невидимата бариера, през която бяха преминали; също както в манастира във Фо, където Кайку бе успяла да проникне навремето, Вещерите вярваха, че бариерата им е непреодолима, поради което не считаха за необходимо да поставят допълнителна охрана. Въпреки това обаче пътешествениците се опасяваха, че късметът им съвсем скоро
ще им изневери и че трябваше да сторят нещо по въпроса.
— Ако останем и се опитаме да научим повече, рискуваме да ни заловят или убият — изтъкна Юги и прокара пръсти през косата си, приглаждайки кърпата си. Тъмните кръгове под очите му и наболите бузи му придаваха измъчен вид; той обаче продължаваше да се държи като техен предводител и гласът му излъчваше авторитет. — Тогава нашите хора няма да получат никакви отговори и никой няма да ги предупреди за онова, което кроят Чаросплетниците.
— Но какво кроят всъщност? — попита Кайку. Тя беше необикновено развълнувана. — Какво изобщо знаем ние?
— Знаем, че имат орда от няколко вида Различни същества — вдигна рамене Юги. — Предимно хищници и свирепи създания. Освен това са чистокръвни, а не някакви уроди. Това означава, че или са ги подбрали внимателно от естествената им среда, или са били специално развъдени, за да станат такива. Ето какво са пренасяли тайно Вещерите със своите баржи. Ето какво е почувствала Лусия в реката.
— Държат ги под контрол — рече Номору. Тя бе седнала на склона на дерето и почистваше елегантната си пушка. — Можеше да се бият един друг, но не го правят. Значи са под контрол.
— Възможно ли е? — попита Юги. — Възможно ли е Чаросплетник да въздейства на толкова много същества едновременно?
— Не — отвърна Кайку. — Дори Сестра не би могла да управлява толкова много съзнания. Даже и сто Сестри не биха могли да се справят, а те са много по-… способни от мъжете, когато става въпрос за въздействие върху Чаросплетието.
— Може да грешиш — изгледа я скептично Номору. — Може пък Чаросплетниците да умеят да го правят.
— Не греша — поклати глава девойката. — Щях да го усетя, ако беше така. Каквото и да става тук, сигурно е, че не Чаросплетниците контролират тези създания.
— Кой тогава? Тези облечени в черно същества? — предположи Юги. Бяха забелязали още десетки от тях, бродещи сред Различните зверове. — Те ли командват менажерията?
— Може би — вдигна рамене Кайку. — А може би не.
— Не можеш ли да разбереш?