Премиерът срещна погледа му.
— Интересна история, генерале. Опитайте се да ме включите в тази божествена радиомрежа, която толкова ви помага. — Той замълча и почука с молив по масата. — Значи терористите са съвсем малко, така ли? И пътниците на конкорда са успели да се защитят от тях?
— Господин премиер — обади се Адам, — ако на тези снимки действително се вижда битка, тя трябва да е била доста сериозна. По целия район на склона, който е дълъг половин километър, се забелязват топлинни следи.
— В такъв случай — каза министър-председателят — не са на нашите хора. Едва ли биха могли да се сражават с големи арабски сили. Може би това тук — той потупа фотографиите пред себе си — е някакъв местен бунт.
— Не забравяйте големия самолет, господин премиер — напомни му Адам. — И другия във въздуха.
— Голям самолет, бабини деветини — отсече министър-председателят. — Мъгляви глупости. — Той отблъсна купчината снимки настрани. Известно време почукваше с молива си, накъса на парченца лист хартия, после се отпусна назад и въздъхна. — Добре. Голям самолет. Страшна битка. Защо не? — Премиерът се обърна към телефониста си, който седеше в малка ниша, и му извика: — Свързахме ли се с Багдад?
— Багдад е на линия, господин премиер. Президентът им ще е на телефона след минута.
В залата се възцари пълна тишина.
— Иракският президент — съобщи телефонистът. — Четвърта линия.
Министър-председателят вдигна слушалката, натисна четвъртия бутон и заговори на сносен арабски:
— Добро утро, господин президент. Да, отнася се за конкорда, разбира се. Във Вавилон, господин президент. Да, Вавилон.
Мириам Бернщайн и Естер Аронсон все още бяха арестувани в конкорда. Хауснер беше забавил намеренията на Бург за незабавен военен съд, но той настояваше. Яков знаеше, че Бург иска да използва случая, за да го сломи психически. Подозираше, че той вече не вярва в способността му да ръководи. Навярно смяташе, че действа в интерес на групата, и ако това означаваше да разстреля една-две жени и в същото време му отнемеше последните две неща, които крепяха духа му — Мириам и положението на командир, — поведението му бе напълно оправдано. Бург знаеше за него и Мириам, ала това, изглежда, ни най-малко не променяше позицията му и Хауснер не можеше да не го уважава. Искаше му се да е в състояние да го мрази. Ако не го харесваше, Бург никога нямаше да стигне толкова надалеч.
Имаше и други проблеми. Външният министър със закъснение беше започнал своя игра за власт и мнозина го поддържаха не само заради законното му право да оглави групата, но и защото предлагаше непреодолимо привлекателно решение на ситуацията. Според Ариел Вайцман по бреговете на Ефрат вече нямало араби. Ето защо израелците можели да избягат по западната стена и да пресекат реката. Спасителните жилетки от конкорда щели да бъдат раздадени на ранените и онези, които не знаели да плуват.
Хауснер и Бург се бяха съгласили да обсъдят предложението. Събраха се в самолета. Външният министър председателстваше заседанието.
— Признавам, че идеята е доста привлекателна — започна Хауснер, — но много се съмнявам, че Ахмед Риш ще пренебрегне фундаменталната военна тактика и няма да пресече пътя ни за отстъпление. — Той се опита да го обясни на най-цивилно мислещите от групата, ала думите му срещаха все по-силна съпротива.
Отначало позициите му се бяха крепили на шестима фанатично верни мъже: Брин, Каплан, Рубин, Яфе, Маркус и Алперн. Брин беше мъртъв, Каплан, Рубин и Яфе бяха ранени. И хората му вече не бяха единствените въоръжени на хълма. Дори когато даваше разумни съвети, получаваше отрицателни реакции.
Бург се изказа в негова защита и отбеляза, че дори да преплуват Ефрат, няма да стигнат далеч, ако Риш открие изчезването им.
— Ще ви нападнат на голите речни тераси и ще ви избият като зайци, обкръжени на открито от глутница чакали — или още по-лошо, ще ви принудят да се предадете.
И все пак повече от половината искаха да избягат от Вавилон. Хауснер знаеше, че трябва да направи всичко по силите си, за да задържи групата заедно. Щеше да е жалко — трагично — да види как всичките им жертви отиват на вятъра.
Външният министър настоя да обсъди въпроса за Мириам Бернщайн и Естер Аронсон с Бург, но той отказа. Жените щели да останат под арест, докато изберял членовете на трибунала. Рави Левин го нарече задник и презрително напусна самолета. Краткото заседание се закри, без да определят кога ще се съберат отново.