Теди Ласков се изправи в края на дългата маса и цитира класическите военни аргументи за предприемане на незабавни действия, но видя, че думите му не правят никакво впечатление. Хората се бояха, да организират въздушна атака и да открият във Вавилон само дивите зверове на пустинята. При парламентарното управление такъв провал щеше да прати цялото правителство и половината депутати да си пишат мемоарите. Ако намереха само конкорда, но не и участниците в мирната мисия — или Боже опази, ако ги откриеха мъртви — поне щяха да оправдаят действията си като хуманитарна акция. Но ако Ласков грешеше, ако фотоаналитикът се лъжеше, ако там нямаше нищо…
Ласков реши да рискува.
— Разбирам какво ви смущава. Добре. Ако убедително ви докажа, че нашите хора са във Вавилон, някой от вас ще възрази ли да отидем там и да ги спасим?
— Точно това е проблемът, генерале — отвърна министър-председателят. — Ако наистина успеете убедително да ми докажете, че са там, ще гласувам за военна операция.
Ако по-късните събития покажеха, че е трябвало да организират атака, министрите и генералите можеха да обяснят бездействието си на израелския народ с непълната разузнавателна информация. Можеха категорично да заявят, че изобщо не са знаели за отвличането на мирната мисия във Вавилон. И това нямаше да е само извинение. Щеше да е самата истина.
— И как ще намерите тези убедителни доказателства, генерале? — попита премиерът. — Опасявам се, че вече не можем да приемем ново божествено осенение.
Ласков не обърна внимание на разнеслия се тук-там в залата смях.
— Давате ли ми всички пълномощия да действам от ваше име?
— Искате прекалено много.
— До изгрев-слънце.
— Е, за толкова малко време не можете да направите големи поразии, струва ми се. Добре. Ще наредя да подготвят въздушна операция. Ако се върнете тук до пет и половина сутринта и ми покажете неоспоримо доказателство, че поне конкордът е във Вавилон, ще натисна червения бутон и ще стиснем палци с надежда за най-добрия изход. Ако обаче иракчаните се обадят преди този час и кажат, че във Вавилон няма никой, каквото и доказателство да ми донесете, няма да има значение. Във всеки случай на сутринта ще трябва да разчитам на иракчаните да спазят обещанието си да пратят военна част във Вавилон. Не искам нашите сили да се натъкнат на техните, затова пет и половина е крайният срок за военна операция от наша страна. Съгласен ли сте?
— Бих желал да командвам ятото изтребители, които пратим.
Министър-председателят поклати глава.
— Каква дързост! Та вие дори вече не сте във въоръжените сили. Защо ви упълномощих да действате от мое име? Сигурно съм се побъркал.
— Моля ви.
В залата се възцари тишина. Премиерът потъна в размисъл, после погледна Теди.
— Ако ме убедите, че нашите хора са във Вавилон, много би ми се искало тъкмо вие да ръководите изтребителите. Не се сещам за по-подходящ от вас — двусмислено каза той.
Ласков отдаде чест, обърна се кръгом и енергично излезе в коридора. Талман бързо го последва.
Докато си проправяха път сред множеството хора навън, бригадният генерал тихо попита:
— Каква информация можеш да откриеш за толкова малко време, по дяволите?
Теди сви рамене.
— Нямам представа.
Напуснаха сградата, минаха през колонадата и железния портал и излязоха на улицата. Не разговаряха. Чуваше се само воят на горещия сух вятър. Въпреки задухата нощта в Йерусалим беше прекрасна, както може да е само през пролетта. Във въздуха ухаеше на цветя, небето бе кристалночисто. Луната беше почти пълна и обливаше града с топла жълта светлина. Улицата бе павирана с древен камък, къщите спокойно можеха да са на две хиляди години. Времето в Йерусалим сякаш нямаше значение.
— Тогава защо го каза, по дяволите? — попита Талман. — Имаше някаква вероятност да гласуват за операцията. Сега им даде оправдание да си измият ръцете.
— Никога нямаше да гласуват за операцията. Повярвай ми — във Вавилон са, Ицхак. Зная го. — Той се поколеба, после прибави: — Чувам ги.
— Глупости. Вие руснаците сте неизлечими мистици.
Теди кимна.
— Вярно е.
— Настоявам да ми кажеш какво имаше предвид, когато обеща да им занесеш убедително доказателство.
Ласков отново закрачи напред.
— Да речем, че искаш да пратиш сигнал на разузнавателен самолет SB-71. Как ще го направиш без радиостанция?