Министър-председателят побутна бележката настрани, без да я прочете.
— Е, генерале? Какво ми носите? Цветни снимки и географските координати на конкорда, предадени на Теди Ласков от Гавриил по заповед на Господ? Хайде, дайте да видим.
Ласков като че ли не го чу.
Сътрудникът настоятелно почука с пръсти по бележката и премиерът най-после погледна към нея, взе я и я прочете.
Отново започнаха да викат Касим. Момичето пак проплака. Някой от арабите в съседната стая я чу, подхвърли мръсна забележка и се изсмя. Тракането на бързострелни оръжия се извиси над вятъра и Добкин разбра, че няма много време. В слушалката се разнесе изщракване.
— Йерусалим? Йерусалим? Още ли сте там?
31.
Засадата на Каплан изненада ашбалите. Нещо повече, изстрелите предупредиха израелците на хълма.
Палестинците едва не, побягнаха под поразяващия огън, ала неколцината им останали офицери, включително Хамади и Риш, успяха да запазят самообладание и отвърнаха на стрелбата.
Моше навярно щеше да успее да се оттегли, но докато зареждаше пълнител след пълнител, го обзе истинска лудост. Грохотът, мирисът, вибрациите и оранжево-червените проблясъци го хипнотизираха. Със скорост около двеста куршума в минута той изстреля близо хиляда патрона. Хауснер не се бе поскъпил с боеприпасите и Каплан имаше намерение да ги използва докрай.
Риш и Хамади бяха запазили присъствие на духа и забелязаха, че ги обстрелва само един човек. Те го заобиколиха, втурнаха се напред под прикритието на гърмежите и виещия вятър и го нападнаха в гръб.
Израелците на хълма чуваха виковете му толкова ясно, сякаш идваха от съседния окоп. Смъртта му настъпи бавно и крясъците му оказаха двойно въздействие — както обикновено в такива случаи. Те затвърдиха решителността на непокорните и разколебаха волята на малодушните.
Хауснер взе микрофона на аудиоуредбата. Вятърът отвя гласа му надолу до градската стена.
— Риш! Хамади! Вие сте зверове! Вие не сте хора! Ще ти откъсна ташаците, Риш! Когато те пипна, ще ти откъсна ташаците! — Виковете му станаха пронизителни и отчаяни, почти като предсмъртните писъци на Моше Каплан и дивия лай на чакалите в подножието на могилата.
Хората на върха се извръщаха едни от други, докато Хауснер виеше, ревеше и бълваше най-вулгарните и мръсни заплахи и ругатни, които можеха да си представят. Очевидно бе изгубил самообладание.
Някой — звучеше като Бург — му отне микрофона и се опита да окуражи и утеши Каплан. Нямаше полза. Младежът умря бавно и мъчително.
Израелците започнаха да стрелят наслуки. Няколкото останали буркана с коктейл Молотов бяха хвърлени в нощта, за да осветят склона, но вятърът и пясъкът ги угасиха преди да се разгорят.
Останали по-малко от четирийсетина, оцелелите ашбали се заизкачваха нагоре по двойки. Вятърът ги тласкаше напред. Прашните облаци скриваха придвижването им. Дори проблясъците на автоматите им едва се забелязваха в бурята.
Защитниците на хълма изгребаха пясъка от окопите си и започнаха да отвръщат на огъня. Калашниците почти незабавно започнаха да засичат, но по линията тичаха специално обучени хора, които разглобяваха оръжията и ги почистваха със смазка от конкорда. И все пак пясъкът вземаше своето и от двете страни.
Шансовете в този рунд изглеждаха изравнени, ала Хауснер, Бург и почти всички останали знаеха, че вятърът е в полза на ашбалите. Освен това отбранителните съоръжения бяха полуразрушени, триковете изчерпани и боеприпасите — на привършване. Гладът и жаждата още повече снижаваха боеспособността им. И не на последно място, изглежда, имаше проблем с командването, който оказваше въздействието си върху всички на върха.