Бург се опитваше да разработи няколко плана. Бягство? Контраатака? Да изчакат до края и да се бият с голи ръце? Да застрелят ранените? Да убият Хауснер? Дали щяха да ги спасят в последния момент? Малко вероятно.
— Какво ли е станало с Добкин?
Хауснер се обърна и погледна на югозапад към мястото, където трябваше да се намира Ума. Взираше се напрегнато, сякаш се мъчеше да установи връзка с генерала. После отправи очи на юг към Портата на Ищар.
— Имам предчувствието, че е успял.
Мириам го държеше за ръка и открито показваше на Бург как стоят нещата.
— Чудя се дали се е свързал с някого.
— Мога да те уверя — отвърна Бург, — че даже по някакво чудо в момента да разговаря по телефона, не вярвам помощта да пристигне навреме. — Той погледна Яков, сякаш за потвърждение, ала всъщност го предизвикваше да му възрази.
Хауснер застана с гръб към вятъра и посочи към невидимия хоризонт на запад.
— Все си мисля, че Теди Ласков е удържал на думата си — че е някъде там с изтребителите си, търси ни и се приближава…
Бург вдигна очи към небето.
— Доста оптимистично от твоя страна, Яков — предпазливо каза той. — Надявам се да си прав.
Хауснер скръсти ръце на гърдите си.
— Знаеш ли, Бург, нещо не мога да приема мисълта, че всички ония адски интелигентни момчета в Тел Авив и Йерусалим се мотаят с пръст в устата. Очаквах повече от тях. Патриотизъм ли е това? Предполагам. Е, сигурно съм очаквал прекалено много. В края на краищата, и аз бях един от тях и виж как прецаках всичко. Пък и имат право на почивка.
Бург не успя да се сдържи и се засмя.
— Не днес. — Винаги, когато започнеше да се съмнява в здравия му разум, Хауснер проявяваше блестяща проницателност.
Приближи се куриерка и Исак Бург отиде да я пресрещне.
Мириам беше стояла на няколко метра от тях, внимателно заслушана в разговора им. Сега се приближи до Яков, отново хвана ръката му и силно я стисна. Замисли се за Теди Ласков. Напоследък все по-рядко се сещаше за него. След кацането си го представяше точно така, както го описваше Хауснер — виждаше как се спуска с изтребителя си и я спасява… спасява всички. Но всъщност знаеше, че в момента Теди най-вероятно е в немилост и че вината за това отчасти е нейна. Отначало не искаше да направи връзката между своето влияние върху него и действията му във въздуха, ала накрая беше принудена да я признае, приблизително по същото време, по което се наложи да погледне в очите много други истини.
Хауснер й показваше тези истини така, както никой друг мъж в живота й. Другите приемаха нейната представа за света, за да я поласкаят или просто от учтивост. Тъкмо такива мъже привличаше Мириам. Слаби хора с очила, които седяха до нея на семинари и заседания на комисии. Хора, които говореха на партиен жаргон и повтаряха клишета и шаблони, сякаш току-що са им хрумнали.
Ласков се различаваше от другите, съпругът й също. Двамата малко си приличаха и тя ги характеризираше като благородни диваци. Яков Хауснер представляваше друг вариант на същия тип, ала по-краен. Мириам спокойно можеше да преживее цялото им приключение във Вавилон без сериозно да промени светогледа си. Хауснер обаче и бе отворил очите. Гледката не й харесваше, но вече можеше обективно да претегли положителните и отрицателните страни на предложението да застрелят ранените, без да изпадне в пристъп на нравствена ярост.
— Добре ли познаваш Теди Ласков? — попита тя.
— Не много. От време на време пътищата ни са се пресичали.
— Харесваш ли го? — няколко секунди по-късно колебливо попита Мириам.
— Кого? — Той остави мълчанието да се проточи. — А, Ласков. Да, струва ми се. С него човек може да се разбере по-лесно, отколкото с вас политиците.
Тя се усмихна в мрака.
— Прилича ми на теб.
— Кой? Ласков ли? Наистина ли?
Мириам още по-силно стисна ръката му. Приятелите й от нейното поколение, които помнеха концлагерите, бяха ожесточени и не хранеха илюзии по отношение на човечеството. Мнозина страдаха от психически проблеми. В решимостта си да преодолее страха тя бе прекалила. Лесно се приспособяваше и беше оптимистка до такава степен, че неин приятел психиатър на шега я наричаше невротичка. И все пак се страхуваше, разбира се. Хората казваха, че го виждали в очите й, самата тя го откриваше в огледалото.