— Разбирам. Ще се… знаеш какво имам предвид.
— Не. Не съм от тези хора. Пък и преди да си ида искам да кажа някои неща на Ахмед Риш.
Бург кимна. На лицето му се изписа крива усмивка.
— Страхотно се справихме, нали?
— Да… Слушай!
— Какво?
— Чу ли…
— Да. Да!
Хауснер погледна нагоре. Стори му се, че вижда проблясък, чу и далечния характерен вой на реактивни двигатели.
— Открили са ни, Исак! — извика той. — Открили са ни, по дяволите!
Бург бясно започна да размахва ръце и да вика:
— Тук! Тук сме!
Яков се насили да се усмихне и каза:
— Прекалено късно, за да ни помогнат, но не толкова, че да не пометат Риш и неговата банда. Знаеш ли, възвърнах си вярата в израелското военно разузнаване.
Бург бе толкова възбуден, че отначало не го разбра. После се сети. Бяха пристигнали израелски или иракски самолети, но нямаше да променят съдбата им. Раменете му увиснаха.
— Надявам се, че Добкин е оцелял.
Двамата вдигнаха глави и видяха огнена следа на ракета, която разцепи небето.
33.
Първото нещо, което направи Теди Ласков, бе да изпълни последното си обещание към Бекер. Той откри лиъра с радара и изстреля по него ракета „Финикс“ от 160 километра разстояние.
Пилотът на лекия самолет се прозяваше и сънливо зяпаше през предното стъкло. Вече му се виеше свят от кръжене на автопилот. Земята не се виждаше от прах, но тук горе беше чисто. Зората изпълзяваше от Персия и изглеждаше, че денят ще е подходящ за полети. След известно време можеше да му се наложи да отиде до лагера им в пустинята Шамия, бързо да презареди и да се върне — освен ако онези глупаци долу най-после не приключеха. Пилотът отново се прозя.
После погледна през левия илюминатор и забеляза в небето огнена жилка. Секунда по-късно с удивление осъзна, че светлината се приближава към него. Той потупа спящия копилот и двамата видяха как пламъкът променя курса си и ги следва. Когато разбра какво е това, пилотът нададе пронизителен вик. Ракетата се устреми към тях и като че ли увисна пред стъклото на кабината. На корпуса й израелските оръжейници бяха нарисували приказната птица, която сякаш се усмихна на първите слънчеви лъчи и намигна на двамата пилоти в мига преди да погълне плячката си в страшно оранжево огнено кълбо. За разлика от истинския феникс обаче, нямаше никаква вероятност да се възроди от пепелта си и да започне нов живот.
Ласков насочваше ескадрилата си с помощта на радара. Компютрите бяха позволили на автопилотите да се движат ниско над земята по време на целия нощен полет и бяха прелетели под йорданските и иракските радари. Почти не бяха имали време да проучат терена, но всеки пилот знаеше, че липсващата информация може да се компенсира с умение и желание. Свръхзвуковият полет над Йордания и западен Ирак, общо хиляда километра, им отне по-малко от четирийсет и пет минути. Освен изтребителя на Ласков, който носеше два „Финикса“, самолетите бяха въоръжени само с ракети въздух-земя.
Веднага щом лиърът изчезна от радара, Теди каза в микрофона:
— „Конкорд“ две, тук Гавриил трийсет и две. Чувате ли ме?
Мириам Бернщайн чу експлозията във въздуха, докато седеше сама в пилотската кабина. Нямаше представа какво е това, но всъщност не я интересуваше.
— „Конкорд“ две, тук Гавриил. Чувате ли ме, „Конкорд“?
Стори й се, че чува далечен глас. Звучеше и смътно познат.
— „Конкорд“ две, „Конкорд“ две, чувате ли ме?
Тя погледна към радиостанцията така, като че ли я виждаше за пръв път.
— „Конкорд“ две, тук Гавриил. Чувате ли ме? Хайде де, обадете се.
Мириам се опита да усили звука и да включи микрофона, но не знаеше как се прави.
— Теди! — извика тя към пулта. — Теди! Чувам те! — Гневно пусна микрофона и изтича от кабината при ранените и сестрите. — Те са тук! Военновъздушните сили! Военновъздушните сили! — Помещението внезапно се изпълни с шум и тя остана за миг като хипнотизирана. Зад себе си чуваше гласа на Теди Ласков, сякаш от някакъв сън.
— „Конкорд“ две, тук Гавриил трийсет и две. Чувате ли ме? Чувате ли ме? — Мириам се втурна навън на крилото. — Давид! Капитан Бекер!
Бекер отново беше отишъл да уговаря Кан да се качи в кабината или ако не успее, поне да се сбогува с бордовия си инженер. Когато чу взрива, незабавно разбра какво става, затича се нагоре по рампата, мина покрай Мириам, влетя в самолета и хукна към кабината.