— „Конкорд“ две, тук Гавриил трийсет и две. „Конкорд“ две. „Конкорд“ две. Отговорете, моля.
Давид с треперещи пръсти взе микрофона и натисна бутона, докато с другата си ръка настройваше честотата.
— Високо и ясно, Гавриил! Високо и ясно! Положението е критично! Критично! Арабите са съвсем близо! Чуваш ли ме, Гавриил?
Ласков едва не скочи от седалката си.
— Високо и ясно! Високо и ясно! Положението критично, прието, втори. Дръжте се. Дръжте се. Идва C-130 с десантници на борда. Ще издържите ли?
Гласът на Бекер трепереше.
— Да. Не. Не зная. Можете ли да ни помогнете по някакъв начин?
— Все още съм малко далеч и трябва да намаля скоростта. Ще пристигна след… четири минути. Можете ли да обозначите местоположението си със светлинен сигнал?
— Да! Ще включа светлините за приземяване.
— Прието. Какво ще кажете да запалите малко керосин?
— Да. Да. Имаме коктейли Молотов. Ще осветим границите на позициите си. Следи и за трасиращи куршуми, Гавриил. Техните са много, нашите съвсем малко.
— Прието.
Неколцина леко ранени се бяха наблъскали в кабината зад Бекер. Яфе си проправи път навън, излезе на крилото, изправи се и надвика воя на бурята:
— Военновъздушните сили идват! Военновъздушните сили идват! Обозначете нашите позиции с керосин! Къде е Хауснер? Къде е Бург? Дръжте се! Идват!
Естер Аронсон профуча покрай Яфе и скочи на земята. Залитна, падна, скочи на крака и се затича към западния склон, за да спре външния министър и групата му.
На хълма се разнесоха викове и след няколко минути и ашбалите, и израелците знаеха какво става.
Риш и Хамади поведоха оцелелите си войници в устремна атака към конкорда. Израелците пък отстъпваха към него. Няколкото останали коктейли Молотов бяха запалени и хвърлени. Защитниците престанаха да пестят последните си боеприпаси и стрелбата се усили.
Ашбалите, които вече бяха дали прекалено много жертви, неохотно се придвижваха напред. Всеки следващ убит ги караше да проклинат и вият. Преди бяха водили вътрешна борба между желанието да довършат врага и да оставят битката да се реши от само себе си, без да участват в неизбежните изнасилвания и сеч. Сега пристигането на израелските военновъздушни сили внезапно променяше ситуацията. Трябваше да заловят поне един израелец жив, при това бързо, за да имат заложници, за които да преговарят.
Когато се включиха светлините на самолета, те започнаха да стрелят срещу него, но Риш се боеше, че горивото ще експлодира и израелците ще загинат, затова нареди на хората си да се целят само в пилотската кабина.
Палестинците разбираха, че не им остава много време. Когато изтребителите се приближаха, трябваше да са колкото може по-близо до израелците. За предпочитане в самия конкорд, след като ги вземеха за заложници. Всичко щеше да се реши след минути.
Взеха трупа на полковник Томас Ричардсън и външният министър поведе групата си обратно към самолета. Потърсиха и Маклуър, но не успяха да го открият. Вайцман разговаря с рави Левин, който му разказа за неуспялото масово самоубийство. Двамата бяха единодушни, че единственото правилно решение е да поставят всички от колибата под арест и седмината, които не бяха ранени, получиха заповед да се качат в задното багажно отделение.
Двамата мъже от Отбранителната лига „Масада“ изнесоха трупа на Юри Рубин и го поставиха в яма, която бяха изкопали за тази цел.
Ибрахим Ариф носеше тялото на Абдел Джабари като дете. Залиташе от тежестта и сълзите го заслепяваха, но не позволяваше да го погребат.
Мириам Бернщайн приклекна на крилото, видя приятеля си в ръцете на Ариф и го повика.
Арабинът вдигна глава.
— Ариф, аз го обичах не по-малко от теб. Но той е мъртъв и трябва да бъде погребан. Изисква го и нашата, и вашата религия. Моля те, разбери. Времето изтича. Направи каквото ти казват.
Ариф понечи да отговори, но не успя да овладее гласа си. Накрая дълбоко си пое дъх.
— Абдел те обичаше… — Той се извърна, втурна се със залитане към ямата, спря на ръба и погледна към тялото на Юри Рубин на дъното. После се взря в отворените очи на Джабари. — Е, сбогом, стари приятелю. — Внимателно го спусна върху Рубин и хвърли отгоре им шепа пръст. В този момент дотичаха двама израелци с автомати и скочиха в тясната дупка. Усетиха, а после и видяха труповете под краката си, но не пожелаха да напуснат единственото прикритие наоколо, а започнаха да стрелят в сумрака. Единият се обърна към Ариф.