Двамата мъже от наблюдателния пост се строполиха задъхани в подножието на възвишението и съобщиха онова, което Хауснер, Бург и Добкин вече знаеха от Натан Брин и Наоми Хабер.
— Идват.
Брин наблюдаваше ашбалите, които продължаваха безшумно да се изкачват по хълма. Не се движеха в колона като предния път, а в редица по цялата ширина на склона. Бяха стотина, мъже и жени, разположени на по пет метра един от друг. Поддържаха редицата права като опитни пехотинци от друга епоха. Не изоставаха и не се събираха на групи зад естествени укрития, както ги съветваха инстинктите им. Щиковете на калашниците им сочеха право напред. Изглеждаха ужасно за всеки, който можеше да ги види. Ала за Брин всичко това бе само представление. Парад. Беше любопитен да види как ще реагират, когато покрай ушите им засвирят куршуми. Предполагаше, че тогава светкавично ще си спомнят модерното си обучение. Щяха да залегнат в деретата, да се придвижват от скала на скала. Но засега бяха образец за класическа пехотна атака. Навярно го правеха заради самите себе си, а не заради израелците, които не ги различаваха в мрака.
Мисълта, че само той е в състояние да ги наблюдава, на няколко пъти го доведе до ръба на паниката. Гуменият окуляр на оптичния мерник стана хлъзгав от пот. Все още бяха много далеч. На около петстотин метра. После на четиристотин.
Добкин и Бург спореха за тактиката. Генералът настояваше да ги обсипят с огън, за да ги задържат извън обсега на слабата отбранителна линия. С малко късмет стрелбата щеше да ги обърне в бягство. От пленника знаеха, че арабите нямат ръчни гранати, ала Добкин не можеше да е сигурен.
Бург искаше да ги оставят да се приближат, за да им нанесат максимално тежък удар с минимално количество муниции.
Никой не питаше Хауснер, който смяташе, че с оглед на ситуацията аргументите на генерала са по-реалистични. Но знаеше, че накрая Добкин, военен до мозъка на костите си, ще отстъпи пред цивилния държавен служител. Трябваше да се вземе субективно решение и в такива случаи рангът винаги имаше думата.
Яков се извини, скочи от възвишението и се запъти към Брин.
Докато следеше приближаващите се ашбали, Натан видимо трепереше. Хауснер не можеше да го обвинява.
— Разстояние? — тихо попита той.
Брин не откъсна поглед от мерника.
— Триста и петдесет метра.
— Разгръщане?
— Все още в редица. Повечето са на открито. С щикове са.
Наоми Хабер седеше на земята и дишаше тежко от продължителното тичане. Хауснер се обърна към нея.
— Иди при някой от мъжете с калашниците и му кажи да открие огън. — Тя скочи на крака и се втурна надолу. Яков отново погледна Брин. — Разстояние?
— Триста.
— Огън — прошепна той.
Натан натисна спусъка, отново се прицели, стреля, прицели се, стреля. После се обади първият автомат, който даде сигнал за откриване на огън. Откъм цялата линия по хребета на хълма се разнесоха изстрели. Глухото тракане на трите калашника заглушаваше малокалибрените пистолети. Над всички други гърмежи се чуваше острият пукот на 9-милиметровия автомат „Узи“.
Арабите незабавно отвърнаха с тежък огън. Шумът стана оглушителен. Хауснер виждаше куршумите им, които се забиваха в импровизираните израелски бруствери. Нямаше представа дали някой е ранен.
Брин имаше задача да се опита да открие палестинските командири и да ги елиминира. Той плавно завъртя пушката и забеляза антена на полева радиостанция, стърчаща от раницата на радист. На земята до него беше залегнал млад мъж, който държеше слушалката на радиофона. Натан се прицели в устата му и стреля. Устройството и лицето на мъжа избухнаха. Брин прати следващия куршум в сърцето на радиста.
Ответният огън на ашбалите заглъхна и дългата им редица бързо се разпадна на групички, съсредоточени около естествените укрития. Напредването им се забави, ала продължаваха да се изкачват. Брин внимателно проучи района зад тях в търсене на висшите им командири. Веднъж му се стори, че вижда Риш, но главата на арабина изчезна и секунда по-късно на нейно място се появи млада жена. Той не се поколеба и натисна спусъка. Главата й отскочи настрани, баретата й отлетя и дългата й коса се развя във въздуха, докато тя се свличаше на земята.