Добкин виждаше огнените откоси, докато арабите се изкачваха нагоре по склона. Той поклати глава. Може и да бяха добре обучени, но тактиката им не струваше. Разработен в основната си част от израелската армия, масово възприетият метод за нощна атака коренно се различаваше от действията на ашбалите. В съвременната военна наука се знаеше, че нощните нападения трябва да започват безшумно, а не с артилерийски залпове и викове ура, както в миналото. Отначало палестинците се бяха придържали към този принцип, ала се бяха придвижвали прекалено бавно и преждевременно бяха отвърнали на огъня. Богатият опит на израелците показваше, че бързото безшумно настъпление е най-ефикасен начин за атака. По този начин противникът не осъзнаваше незабавно действителните им сили и докато реагираше, те вече бяха достатъчно близо, за да използват гранати, а секунди по-късно се хвърляха във вражеските окопи. Дори пехотинец с пълно бойно снаряжение можеше да пробяга половин километър за по-малко от две минути.
Генералът наблюдаваше проблясъците, които се движеха в мрака. Ашбалите стреляха тичешком и тогава залягаха, точно обратното на онова, което диктуваше здравият разум. Защитниците на хълма стреляха по тях още докато бяха изправени. Доколкото можеше да види, засега сред неговите хора имаше само една жертва. Струваше му се, че арабите са дали повече. Ала това не го обнадеждаваше. Той се обърна към Бург.
— Те са много лоши войници. Но затова пък са решителни. Мунициите ни съвсем скоро ще свършат. Навярно е най-добре да наредим всички да се прикрият зад това възвишение.
Бург поклати глава. По време на Войната за независимост беше командвал батальон и също имаше усет за тези неща.
— Да почакаме. Имам предчувствие, че ще се оттеглят.
Добкин не отговори.
— След изгрев-слънце ще изправим Хауснер пред военен съд — безизразно прибави Бург.
— Не сме сигурни, че той е дал заповед за откриване на огъня — отвърна генералът.
— Знаеш, че е той. — Шефът на Мивцан Елохим се държеше с една ръка за изкривения алуминиев пилон. Изглеждаше хипнотизиран от проблясъците и писъците на куршумите. Бург си помисли, че липсва само грохотът на артилерията. Това сражение приличаше на американски гангстерски филм — само пистолети и автомати. — Е, генерале? Смяташ ли, че Хауснер е наредил да открият огън въпреки нашата заповед? — попита той.
Добкин нямаше желание за спор.
— Предполагам. Това няма голямо значение, нали?
— За мен има огромно значение — изсумтя Бург. — Огромно.
Огънят по цялата отбранителна линия не стихваше, защото ако израелците започнеха да пестят мунициите си, щяха да покажат на врага, че победата му е близо, стига да издържи. Ала патроните им бързо намаляваха и няколко пистолета вече бяха останали без боеприпаси. Автоматите продължаваха да изстрелват откоси от по три куршума и Йошуа Рубин постоянно тракаше с узито, като спираше само, за да се охлади цевта. Брин беше изхабил най-малко патрони и имаше десет попадения.
Ашбалите вече се намираха на стотина метра от линията, но с всеки следващи десет метра жертвите им нарастваха в геометрична прогресия.
Някой тичаше към командния пост откъм западния склон. Бург и Добкин се приготвиха за ужасната вест, че палестинците са започнали втора атака откъм реката. Само Маклуър имаше пистолет. Останалите десетина защитници на склона бяха въоръжени с тухли и алуминиеви тръби вместо копия. Куриерът скочи върху възвишението и си пое дъх.
— От запад всичко е спокойно — усмихна се той.
Генералът отвърна на усмивката му и го потупа по гърба.
— Това е единствената добра новина, откакто снощи в Тел Авив една жена ми каза „да“.
Хауснер стоеше на колене до Брин. Смяташе, че краят ще настъпи през следващите няколко минути. Просто нямаха достатъчно боеприпаси, за да поддържат огъня.
Защитниците като че ли прочетоха мислите му и започнаха още по-ожесточено да стрелят в последен опит да обърнат палестинците в паническо бягство. Яков наблюдаваше изкачващите се нагоре араби, чиито силуети вече се различаваха в мрака. Ашбалите се огънаха и редиците им се разкъсаха. Те забавиха настъплението си, но устояха. Макар че се страхуваха да продължат, не проявяваха намерение да се върнат обратно. Командирите им крещяха, ритаха ги и се мъчеха да ги подтикнат напред. Няколко групи неохотно се подчиниха.