Двамата мъже кимнаха.
Генералът се прокашля.
— Яков, всичко това извънредно ни натъжава. Но ако ще поддържаме някаква дисциплина, трябва да изправяме пред военен съд всеки, който не се подчинява на заповедите.
— Разбирам.
Добкин се наведе напред.
— Значи си съгласен, че имаме право да те съдим, така ли?
— Не съм казвал такова нещо.
— Няма значение — отвърна генералът. — Ние сме законът тук. Независимо дали си съгласен.
— Съгласен съм, че ние сме законът. Ние можем да съдим хората и да издаваме наказания.
Добкин се намръщи.
— Яков, това е сериозно. Ако те съдим, процесът ще е публичен, с наблюдатели и така нататък, но вече мога да ти кажа, че решението е ясно. Виновен. И единствената възможна при тези обстоятелства присъда е… — Той се обърна към Бург за подкрепа. Шефът на Мивцан Елохим беше настоял за военния съд, ала бе прагматик до мозъка на костите си. Той запали лулата си и продължи да мълчи. Искаше да види как ще се развият нещата. Добкин беше военен, свикнал да изисква и получава пълно подчинение. В своя свят Бург приемаше предателства и компромиси, които биха накарали генералите да настръхнат.
Хауснер си погледна часовника.
— Вижте, единственият проблем тук е, че не можете да ме обвините в неподчинение, тъй като командвам аз. Ако някой друг наруши заповед, включително един от вас, пак ще се съберем в този състав и ще го съдим. Нещо друго?
Добкин се наведе напред.
— Това бунт ли е?
— Не бих го нарекъл така.
— Но не и аз. Най-висок ранг от всички ни има външният министър. Като депутат от Кнесета, той…
— Остави това, генерале. Повечето от въоръжените хора тук са верни на мен. На теория външният министър може да има най-висок ранг, но фактически ние ръководим нещата, и ти го знаеш. Тъкмо затова дори не сте си направили труда да го поканите на тази дружеска среща. Трябва само да се разберем кой от нас тримата ще е главен. Според мен трябва да съм аз. Но ако искате заповедите да минават през външния министър или през някой от вас, нямам нищо против. Стига да ви е ясно кой ги издава. Съгласни ли сте?
Последва продължително мълчание. Накрая Бург за пръв път се обади:
— Това е класическа маневра, основана на игровата теория на фон Нойман и Моргенщерн, струва ми се. Яков узурпира властта от външния министър с нашето мълчаливо одобрение. След като предприемем тази стъпка, няма да има връщане назад. А сега ни се подмазва. — Гласът му звучеше абсолютно неутрално.
Хауснер не отговори.
Отново мълчание.
— Защо го правиш, Яков? — тихо попита Добкин накрая.
Хауснер сви рамене.
— Предполагам, защото съм единственият, който е в състояние да се справи с тази ситуация. Доверете ми се.
Генералът поклати глава.
— Не. Просто смяташ, че след като заради теб сме тук, ти трябва да ни измъкнеш. Искаш ти да си героят, за да можеш да живееш с чиста съвест, когато се приберем у дома. И не ти пука за другите.
Лицето на Хауснер почервеня.
— Както кажеш, генерале. — Той се обърна, закрачи към изхода, после погледна назад през рамо. — Точно по пладне съвещание на щаба. Тук в самолета.
Потърси Бекер и Кан. Пилотите седяха над схемата на помощното запалващо устройство. Яков приклекна до тях под сянката на крилото;
— Защо снощи нямахме късмет с радиостанцията?
— Беше ни трудно да се съсредоточим при цялата пукотевица навън — отвърна бордовият инженер.
Хауснер се усмихна.
— Съжалявам. Довечера ще се опитаме да не вдигаме шум.
— Надявам се до довечера да не сме тук — каза Кан.
Яков го погледна.
— До голяма степен ще зависи от вас двамата.
Бекер се изправи.
— От мен. Аз съм капитанът. Ако установим радиоконтакт, успехът ще бъде приписан на мен. В противен случай аз ще поема вината.
Хауснер застана до него.
— Разбира се. Всички следят за самолети. Щом някой забележи, веднага ще ви съобщи. Рампата ще бъде завършена до няколко часа. Ще можете да излъчите сигнал за по-малко от две минути. Това задоволява ли ви?
— Звучи добре — отвърна Бекер.
Яков вдигна поглед към крилото ли като че ли взе някакво решение.
— Ще източим оставащото гориво.
Пилотът го зяпна.
— А как ще включим запалващото устройство?
— Запалващото устройство е повредено и няма да успеете да го поправите. Най-важно е да отблъснем арабите. Даже устройството да работи, каква полза от него, ако в пилотската кабина седи Ахмед Риш? Горивото ми е нужно, за да направя експлозиви, капитане.