Талман кимна.
— Всичко това е интересно, но както казваш, вече е история. Важното сега е къде е вторият конкорд.
— Това е от значение за държавата, за нейното външно разузнаване и въоръжени сили. Важното за мен като шеф на Шин Бет е кой е шпионинът. И положението става още по-сложно, защото се налага да изтегля повечето от агентите и арабските си информатори.
— Защо? — попита Талман.
— Защото Исак Бург, шефът на Мивцан Елохим, знае адски много за Шин Бет. Ето защо. Ако го хванат и го притиснат, ще изтръгнат от него тайните не само на неговата, но и на моята организация.
Ласков поклати глава.
— Абсурд. Той ще се самоубие, но няма да им позволи да го подложат на изтезания.
Мазар кимна.
— Той взе със себе си пистолет. Надявам се само, че е имал време да го използва.
Талман си поръча още един джин.
— Ами Добкин? Той е бил в Аман, нали?
— Да. Добкин беше тясно свързан с военното разузнаване. Освен това знае правителствени тайни. Външният министър знае… всичко. И мисля, че той за нищо на света няма да си пръсне мозъка. — Мазар сведе очи към масата, после погледна Теди. — Мириам Бернщайн имаше достъп до цялата информация на кабинета. Едва ли ще издържи на мъчения. Ти как смяташ? — Той зачака отговор.
Талман се обърна към Ласков, ала не успя да прочете изражението му. Мълчанието се проточи.
Накрая Мазар тежко въздъхна.
— Като разузнавач с трийсетгодишен опит се надявам всички да са мъртви. — Той замълча за миг. — Хауснер със сигурност се е самоубил.
Няколко минути никой не каза нищо. Тримата отпиваха от чашите си и зяпаха трептящия въздух над пътя. Ласков се прокашля.
— Какво ни носиш за Риш?
Мазар отвори дипломатическото си куфарче и извади дебела папка.
— Това е безумие. Нито един от двама ви няма представа от разузнаване. — Той протегна папката на Талман. — И аз съм луд, че ви я давам.
— Знаем — отвърна генералът и прелисти страниците. — Силата на тази страна е в малките й размери. Информационният поток винаги е бил съпътстван от семейна атмосфера. Нищо не пречи на цивилни лично да разговарят с генерали, на шефовете на една служба да помагат на шефовете на други. Но се боя, че колкото повече остаряваме като държава, толкова повече се бюрократизираме и разпокъсваме като останалия свят. Ти просто забавяш тази опасна тенденция, Хаим.
— Глупости — изсумтя Мазар. — Ако нещо се обърка, всички ще свършим в затвора.
— Носиш ли ни въздушни снимки? — попита нетърпеливо Ласков.
— Да. Имаме хиляди от американски сателити и разузнавателни самолети SR-71. Американците много ни помогнаха с Аман. Но ми беше трудно да им обясня за какво ни трябват. Както и да е, можете да прочетете информацията, както и анализите на снимките.
— След четирийсет години, надявам се — отвърна Ласков, взе купчината фотографии от Талман и погледна най-горната. Беше от брега на Синай. Отстрани с молив бяха обозначени географската дължина и ширина. — През този сезон има плътна облачна покривка.
— Пролет е — неуверено отвърна Мазар. — Така или иначе, снимките са главно от Египет, Судан и Либия. Предполагам, продължавате да смятате, че са поели на изток.
— Да — потвърди Теди. — Риш е иракчанин, нали?
Мазар се усмихна.
— Ще ми се да беше толкова просто. Групата на Риш почти изцяло се състои от палестинци. Те са ислямските скитници, както евреите са скитниците на света. Каква ирония. Може да са навсякъде — от Мароко до Ирак.
Ласков го слушаше с половин ухо, докато разглеждаше поредица снимки на Тигър и Ефрат. Бяха направени от разузнавателен самолет SR-71 в седем часа същата сутрин от височина двайсет и пет километра. На други се виждаше пустинята Шамия в Ирак. Слънцето бе ниско и хвърляше издължени и изкривени сенки по земята. Той вдигна очи към Мазар.
— Има ли снимки от Ирак, правени по обед?
Шефът на Шин Бет се консултира с бележника си.
— Само сателитни. От дванайсет часа и седемнайсет минути. Американците планират разузнавателни полети чак утре привечер.
— Тогава ми намери сателитни снимки — каза Ласков.
— Ще опитам. — Мазар се изправи. — Извършвам престъпление, но това не ме притеснява. — Той затвори дипломатическото си куфарче. — Съобщете ми, ако получите божествена вест. Междувременно трябва да продължавам да търся предателя.