Баба София не се задоволи с думи. Донесе Библията, отворена на Евангелието от Матея.
— Чети, безбожнико! — каза тя. — Тука е написано всичко за реда и законите.
Това беше първата среща на Каров със Светата книга. Библията стоя отворена на Евангелието, докато една вечер след безплодна работа, не взе да я прелиства. На четиридесет години Васил Каров с усилващ се срам проникваше в иносказателността на стария свят. Библията не го направи по-религиозен, нито го подтикна към преоценка, но откри пред очите му чара на притчата и го застави да мисли за възможното тълкуване на съвременния свят през очите на евангелистите. Вера Манолова го завари да довършва „Пробуждане“. Сюжетът беше прост. Корабокрушение, изписано традиционално, с небето на Жерико от „Сала на Медуза“, но с оранжева вода като при камшичестите амеби на Хуан Миро. На палубата на потъващия кораб Асен Москов в гръб на отминаваща буря, но оставащ в прегръдките й, и сал, отдалечаващ се към просветлението, върху който с китайска прецизност изписа Адриана, Жак Биджерано, Ивайло, Борис Попов, себе си.
— Корабът е символ на мечтата, на пътя, на промяната… Как действа? — попита Каров.
Вера пристигна сутринта. Чу шум на мощен мотор, помисли, че крадат колата му, погледна през прозореца и видя маневрата на Вера. Баба София я настани на втория етаж, над главата му, каза: „Ако ще мърсуваш, пази се от децата!“ и не криейки яда си, потъна из къщата.
— Болен си бил. — Вера слезе преоблечена, с картон „Ротманс“ и бутилка „Мартел“ в ръцете. — Дипломатическо заболяване?
— Не помня да ме е свалял грип.
— Очакваше ли такова посещение? — Вера седна на леглото, отпуши бутилката, разпечата картона.
— Не.
— В понеделник трябва да съм в София. Три дни. Казах си, иди виж горкия Каров, или е болен от препиване, или от липса на пиене. Нещо неудобно?
— Не намирам.
— Аз също, макар че ако някои познати… клюките ще тръгнат веднага.
— Много важно!
— Нали! Ще пиеш ли един коняк?
— Не сега! Ще ти покажа лодката.
Христос Ливанди работеше на сухия док. Корпусът беше изготвен в Силистра, той правеше надстройките. Помагаха му местни момчета. С вродената си фамилиарност Вера бързо стана близка с хазяина, поръча риба за вечеря, плати с мъжки ларж, хареса лодката, направи му комплименти, които изчервиха стария и го накараха да се усмихва благодарно. Каров, който си представяше лодката другояче и се готвеше да наложи мнението си, трябваше да подкрепи ласкателствата на Вера. Компромисът не развали настроението му.
Обядваха в казиното. Вера пи вино, умората се изписа на лицето й, отиде да спи. „Ще дремна половин час“ — каза тя и спа от един до шест, отдавна беше тъмно, когато открехна вратата.
— Лошо ми е! — изплака Вера. — Вие ми се свят, всичко ме боли…
Каров я настани на леглото, зави я с одеялото, поднесе й чаша „Мартел“.