— Да лягаме, а?
— Да лягаме! — кимна Каров.
Беше два часа, когато влезе в стаята си и три, когато тръгна към горния етаж. Вера не спеше.
— Пиян съм! — каза Васил.
— Ела! — Вера се изтегли в края на леглото. — Отпусни се и спи.
Каров легна на гръб, затвори очи. Рядко пиеше вино ефектът беше винаги този. Виеше му се свят, гадеше му се.
— Аз съм пияна свиня! — изломоти той, криейки с ръка очите си от светлината.
Почувства, че Вера се надвесва над него. Усмихваше се, лицето й сияеше, устните й тръгнаха към неговите.
— Сега можеш да ме целунеш! — каза тя.
— Защо чак сега? — попита Каров.
— Ти дойде при мен — беше отговорът.
Целувката наруши дишането му, усили позива за повръщане, доразлюля го и в без това плуващото легло… Повече не помнеше. Сутринта откри Вера до себе си, останала без завивка, спеше свита на кълбо, вкочанена от студ. Зави я, запали цигара, изпуши я мълчаливо, загаси я, затвори очи и заспа отново.
9
Отношенията на Каров и Попов се изродиха в ненавист. Решил, че рисуваните картички не задоволяват суетата му, Борис използва възможността да проникне между монументалните пластици и положи усилие да остане сред тях. Задаваше се период, богат на работа.
Съюзът създаде художествени комисии и ги изпрати по страната да спрат изпълненията на аматьорите. Васил Каров председателстваше софийското жури.
Беше извел сина си, разхождаха се из парка, ядоха бонбони, шоколад, сладолед, бяха в Зоологическата градина, все луксове, които мадам Розева позволяваше на Александър след уговорки за послушание, след отегчителен ритуал от заучени обноски, които много напомняха дресура на куче. Васил се дразнеше и когато взимаше детето, и когато го връщаше на самозабравилата се генералша. Разхождаха се дълго. Беше топло, снегът изчезна, появиха се шлиферите като първи намеци за пролет. Измори се от бръщолевенето на детето, престана да чувства краката си и единственото му желание беше да седне. Каров го поведе към Съюза. Срещнаха членовете на Управителния съвет. Докато рошеше косата на Александър, председателят каза:
— Ти ръководиш софийското жури. Първият съвет е насрочен за понеделник.
— Никога не съм участвал в заседателни органи!
— Затова изборът падна на теб.
— Не искам да се смразявам с колегите…
Взе Вера и тръгнаха към Клуба на кинодейците. Вървяха пеша, прекосиха градината на Народния театър, тръгнаха към Халите. През ръкавицата чувстваше топлината на ръката й, бодрата й походка. Вера замина от Созопол преди него, пое група англичани, разведе ги из страната, изпрати ги, пое друга. Каров се върна в София в момент на нейно отсъствие, когато Вера приемаше втората група, той вече беше заминал да огледа стената на Плевенския мавзолей. Виждаха се след четиридесетдневна раздяла.
— Започвам да се влюбвам във вас, Каров! — каза Вера.
— Плашиш ме?
Васил я целуна по косата.
— Мислих дълго — предстоеше нещо трудно за казване, личеше по дългата пауза, по неуверения й тон. — Ще ме ревнуваш ли от Асен?
— Не.
— Бях близка с Велин… но не съм била негова любовница… Как мислиш, няма ли да се чувстваш гузен, именно с мен да пишеш рецензия за Асен?
— В някои очи…
— От кого очакваш обвинение? От Адриана, от Лилда?
— От Стив Дяков. Познаваш ли го?
— Беше при мен. Пише книга за Асен, искаше да му дам писма. Що за птица е този тип?
— Умно момче.
— Каква реакция очакваш от жените? Неговата твоята?
— Никаква!
— Ти си близък с Адриана.
— Но не съм я упълномощил да контролира отношението ми.
— Значи, можем да направим рецензията?
— Разбира се.
— Ако нашите отношения станат известни…
— Ще станат известни! — прекъсна я Каров.
— Ще помислят, че е тенденциозна материалната компенсация?
— В какъв смисъл?
— Колата, картините? Обогатявайки мен, всъщност си, обогатил себе си.
— Нашите отношения започнаха по-късно и напълно случайно.
— Кой би могъл да бъде сигурен в това?
— Права си — влизаха в заведението. — Не ме интересува кой какво мисли!
Първото лице, което видя в заведението, беше Зоя. Този път Антон седеше с гръб. Срещнаха погледите. Зоя кимна, Каров отговори сухо. Кой знае как щеше да реагира малкият? Трезвен може би щеше да се въздържи от скандали, а после? Антон и Зоя пиеха водка, времето щеше да напредне и ефектът и да се почувства.
— Яденето е празник на тялото, пиенето — на душата — каза Вера. — Чух го от един шотландец. Харесва ли ти?
— Звучи достоверно.
— Тогава да започнем с празника на душата. Какво ще пиеш?