— Работих сутринта. Легнах да спя. Десният крак тръпнеше, често имам нервни смущения. Взех елениум. Не заспах. Пих две, максимум три водки, прилоша ми и излязох. Ядох супа в Унгарския ресторант, пих бира. Почувствах пулс, зави ми се свят. Отидох до Клуба на кинодейците. Пих още един елениум и три коняка. Излязох и стигнах дотук.
— Върнахме ви от оня свят. Два часа бяхте в клинична смърт. Кризата премина. Опасност от последствия няма… Но, завинаги сте изпили полагаемото ви се количество спирт.
— Така си мислех.
— Един колега, психиатър и сугестолог, моли да го приемете. Няма да откажете, нали?
— Не.
— Ще ви задава странни въпроси. Постарайте се да задоволите любопитството му, дори ако ви се стори неуместно или глупаво.
— Ще се постарая.
— Това е всичко. Имате ли да предадете нещо някому? Било записка, било по телефона?
— Не.
— Ще се видим утре сутрин. Почивайте и се старайте да спите. Колкото повече сън мине през тялото, толкова по-бързо ще се възстановите.
В стаята влезе висок, слаб мъж с мощни мустаци и тъмни рогови очила. Протегна ръката си, стисна десницата на Каров и седна до леглото му.
— Кенаров! — представи се непринудено. — Казаха ми, че сте информиран за състоянието си.
— Току-що.
— Спестили са ми ролята на плашило. Как се чувствате?
— Не ме боли, ако това питате.
— Интоксикацията е болезнена само в развитие. Интересува ме психическото ви състояние. Нещо, което си заслужава да разкажете… като на психиатър и, разбира се, при запазена тайна.
— Не разбирам.
— Минали сте през клинична смърт. За известно време сте били зад чертата на живота. Вижте този документ! Загубили сте четиристотин и шестдесет грама лично тегло и сте наваксали в момента, когато дишането се е възстановило. За медицината представлява интерес описанието на това състояние. Разбира се, ако имате памет и ако въобще сте почувствал нещо. Съсредоточете се и отговорете. Чувствахте ли, че умирате?
— Знаех, че ми е лошо и че непременно трябва да се добера до болница…
— Тръгнахте за болницата, но някъде по пътя силите ви напуснаха и паднахте. Опитайте да възстановите паметта си.
— Паднах.
— После?
— После като че ли не помня.
— Съсредоточете се, отравянето е свързано със силна болка.
— Да.
— Боли, нарушава дишането. Започва това, което е прието да се нарича задушаване.
— Точно това почувствах.
— Все още сте били в съзнание. Почувствахте ли разпадане наличността? Нещо, което бихте могли да наречете отделяне от себе си?
— Не ви разбирам.
— Християните наричат това състояние отлитане на духа. Имате ли чувство, че сте възкръснал? Срещнахте ли някого от своите покойни познати? Например родители, близки приятели… Не ме гледайте подозрително, има случаи на подобни твърдения. Науката все още не се е произнесла дали особено свойство на мозъка не извиква в критична ситуация халюцинативни видения, или е някаква материална промяна на човека, при която сензитивността е усилена многократно.
— Медицината не е наясно, как бих могъл да бъда аз?
— Добре… — Кенаров беше свикнал да общува с всякакви пациенти и не губеше търпение. — Да вземем театъра. Съществуват две школи на актьорско поведение. Едната се нарича превъплъщение. Актьорът, заживява в кожата на героя си, вярва му напълно и преживява от негово име колизиите, заложени в драматургията. Така интерпретират по-голямата част от актьорите. Има и друг начин. Примерно актьорът и за секунда не забравя кой е и какво извършва в момента. Това му позволява да наблюдава като че ли отстрани собственото си сценично поведение. Разбирате ли ме? — Каров кимна. — Подобно раздвояване на личността, би трябвало да се получава и при клиничната смърт. Имате ли чувството, че сте преживял нещо от този род?
— Не — споходи го вътрешната светлина.
Почувствал нежеланието му да говори, Кенаров се извини и си отиде. Скован от системата, Каров имаше малко възможности да се движи, а страшно желаеше да хукне из болницата. Думите на психиатъра осветлиха празните пространства в съзнанието му, започна да си припомня падането на улицата, разкъсващата болка на отделянето, извисяването, натрапчивото привличане на топлината… „Асене!“ Знаеше, че никога вече няма да чуе този глас, но сега, лежащ по гръб, затворил очи, очакващ жизнените му сили да се справят с отровите, той започна да си припомня думи. Какво беше казал Асен? „Мозък — макет на Космоса, инстинкти — памет на подсъзнанието?“ Как да разбира това? Предназначение? Положи усилия да мисли съсредоточено, но започна да му се вие свят, догади му се и реши да спи. „Ще мисля като се пооправя!“ Преди да пропадне в съня, се сети, че е пропуснал възможността да научи истината за Асеновата смърт.