— Не.
— Между чаршафите има нещо механично — Мими се въртеше на седалката и оглеждаше купето. — Не знам как да го кажа…
Близо шест месеца Асен Москов водеше Мими в ателието, но още на първата седмица манекенките започнаха да са престрашават: чукаха и влизаха в кабинета му, отправяха молбите си направо към него (досега бяха използвали Адриана), усмихваха му се съзаклятнически по коридорите. Един ден (това беше краят на отношенията му с Мими) тя беше достатъчно откровена да му признае, че иска ключа от ателието, за да заведе там Франко, италианец, представител на една от фирмите, с които бяха в отношения. Асен не отказа, но не я потърси повече. Мими не промени отношението си към него. Беше все така приветлива, от време на време го канеше на пинг-понг и единствената й реакция беше нещо подобно на съжаление.
Втората изненада дойде по-късно. Мими влезе в кабинета му, суети се гузно и попита:
— Сега, като ходиш с Весела, ще ми даваш ли ключа? — Асен изтръпна. В Модната къща знаеха всичко. Когато основаха филиала, Москов заведе в Пловдив група стилисти, няколко шивачи и двама манекени — Весела Ризова и Петър Павлов. Асен ги настани в „Тримонциум“, почака да види как ще тръгне работата в ателиетата и замина. Седмица по-късно първата продукция трябваше да бъде готова и да са обмисли целостта на колекцията. Асен пристигна вечерта слезе в ресторанта на „Тримонциум“. Беше късна есен, сезонът на панаира беше отминал и отнесъл гостите на града. Асен престоя до затварянето на ресторанта, без да види никой от групата. „Ще ги намеря в бара!“ — реши той. Беше изпил две водки и се готвеше да тръгва. Когато Весела влезе и се запъти към бара.
— Не ви видях — каза тя, когато застана до него. — Кога пристигнахте?
— Тази вечер. Къде са другите?
— Не знам — Весела седна и поиска цигара. — Виждам ги през деня. Вечер ядат салам и хляб, за да не похарчат някоя стотинка.
Весела замести Мими Савова и посещаваше ателието, докато мъжът й не започна да става подозрителен. Тогава Асен побърза да прекъсне връзката. Весела се задоволи да го нарече „подлец“ и си отиде.
— Лъжат ли? — попита Адриана една вечер. Гласът й трепереше очите й напираха сълзи. — Казват, че се опитваш да свалиш Киряков?
— Казват истината — Асен гледаше разсеяно, пиеше кафе и се опитваше да намери музика по радиото. — Киряков си изпя песента. Центърът се разбива, има нужда от деен човек. Вкусовете се менят всеки ден. Ако не проявим пластичност, ще станем за смях на учениците.
— Но това е негово дело. Той е човекът, който го създаде, той се бори за бюджет, той застана срещу слухове и доноси! Подло е от твоя страна да се опълчиш срещу него! Ако не беше той, Акела щеше да ни удуши. Един лев нямаше да спечелиш без Киряков! — Адриана се разплака. „Невероятно!“ — мислеше Асен и се бореше срещу растящата досада. За първи път виждаше сълзи в очите й, и вместо това да го разкисне, както очакваше, вбеси го и изстреля онази фраза, която свикна да нарича „Голямата подлост!“
— Ето една от причините! — Асен избърса с пръст сълзите й. — Не искам да деля жена си с никого!
Адриана онемя. Дъхът й засече на върха на езика, очите и изхвръкнаха и в зениците им блесна толкова омраза, че Асен се сви в стола.
— Подлец! — изсъска тя.
„Започнаха често да ми го казват!“ — помисли Асен. Почувства се онеправдан, неразбран и кой знае какъв, както кой знае колко щеше да се задълбочи тези толкова удобни настроения, ако не беше чул останалото.
— Ти ми говориш по такъв начин? Асен Москов, не мога да те гледам! Аз не казвам нищо за Мими, Весела… забравих им имената, не обелвам дума, въпреки че ме правиш за смях, а ти се опитваш да скриеш подлостта си зад това просташко обвинение? Това не биваше да казваш, Асен Москов!
Адриана скочи и избяга от хола. Асен остана в стола си, зашеметен от погледи и думи. Един час по-късно разбра, че Адриана си е отишла. Влезе да я търси и намери зеещия, празен гардероб.
Втора част
1
Когато Лилда се върна от Бразилия, Васил Каров беше име, което се споменава в ресторанти и кафенета, но отсъства от официалните прегледи на общите изложби. Пресата беше забравила за него. Последните пет години Каров не изложи нито една картина, не беше обект на нито една рецензия и съществуваше само в паметта на група интелектуалци. Асен Москов виждаше кризата на Васил и посвоему опитваше да я облекчава. Откакто Адриана получи развод и напусна страната, Асен беше единственият човек, който се грижеше за него. Васил престана да излиза от ателието, пусна брада, изцъкли и без това мрачния си поглед и се превърна в отрицание на нещо, което в себе си наричаше комерсиален свят.