— Благодаря! — Манолов помълча известно време, преди да каже. — Искам да знам и вашите мотиви. Имате ли сериозни причини да желаете провалянето на този колектив?
— Имам много причини, но две смятам за съществени. Мразя лично Андрей Андреев и презирам вкуса му… Отговорих ли задоволително?
— Имам и още един въпрос. Кой ще поеме художествената част?
— Васил Каров.
— Шегувате се!
— Току-що взех съгласието му.
— Чувал съм, че е мрачен човек!
— Ние сме приятели от деца…
— Ще участвам с удоволствие… Не, искам да кажа, че ще бъде чест за мен да работя с Каров! Обожавам този художник!
„Обожавам!“ не хареса на Асен и не му позволи да чуе остатъка от хвалебствената тирада. Манолов се задъхваше в слушалката: „линия, колорит, зрителна точка за наблюдение на света…“
— Да или не? — прекъсна го, но веднага разбра, че е бил по-груб, отколкото трябва.
— Какво ви става?
— Сърдечна криза! — „Аз съм нелепо копеле и долен лъжец!“
— О, съжалявам! Размина ли?
— Да, по-добре съм…
— Разбира се, да! Имам предложение за осигуровка. Тях после! Кога ще бъде удобно да се срещнем? Каров, вие и аз.
— Утре — Асен Москов почувства натрапчиво желание да удари слушалката в земята. — Часът ще определите вие.
— След пет, където ви е удобно. Ако искате, заповядайте в къщи.
— Тогава до утре! — когато затвори телефона, Асен видя, че хавлията се е разтворила и пепелта от цигарата се е смесила с мокрите косми на гърдите му.
Екипът добиваше вид. Каров и Манолов бяха гаранция, че играта става, сериозна. Борис щеше да докладва проектите пред художествения съвет. Преди това Асен щеше да прочете доклада и да нанесе необходимите поправки. Ивайло щеше да обработи общественото мнение. Оставаше да реши последната задача, най-тежката. В художествения съвет враговете бяха повече от протежетата, Асен раздели белия лист на две написа „за Акела“, вдясно „за мен“. След това задраска „за мен“ и написа „Каров-Манолов“. Акела можеше да разчита на професор Крумов — негов стар приятел, болнав човек, но сигурен глас и посвоему неподкупен. Професор Дечков също беше лично задължен, а не беше изключено да бърка и в „кюпа“. Третият ас, Стоянов, беше станал професор благодарение на Акела. Асен написа и това име при враговете. Следваха партийният секретар Саев и профпредседателят Стоянов. И двамата бяха администратори. Влияеха се от името на Акела и сигурно щяха да застанат зад него. На свой ред идваше Владимир Матев, от известно време доцент, и протежетата му Темелков, Спасов и Васил Иванов. Другите бяха или враговете на Акела, или приятели на Асен. Професор Темелков беше човек с огромно семейство, глуповат, но извънредно сръчен занаятчия, който възстанови престижа на художествените занаяти и един ден щеше да получи призванието, което заслужаваше. Сега обаче превъзмогваше с труд дълговете си и беше станал лесна плячка за изпечен интригант като Матев. За да получи гласа му в академичния съвет, Владо беше пласирал в чужбина един вагон сувенири от битов вид и беше облекчил доста кесията на професора. Трогнат до сълзи, старият занаятчия не пожали наивните си сили да агитира за титлата на Матев, както и днес не би му отказал нищо. Оставаха Иван Спасов и Васил Иванов, партньори от каретата покер на Матев, сурови и ловки хора.
„Без Владо съм загубен!“ — Асен стана. Гол, сух като слама той застана пред огледалото, огледа се от всички страни и се върна на телефона.
— Търся Владимир Матев? — каза той.
— На телефона.
— Обажда се Асен Москов.
— Изключено!
— Аз съм, Владо.
— Доказателства?
— Ще ти припомня кульора… Тираж четири плюс едно, кашмент на три карти, които минават два пъти през ръцете ти.
— Какво искаш? — попита Владо.
— Да се реванширам!
— Тоест?
— Доколкото си спомням имам да ти връщам пари? Бих могъл да го направя тази вечер.
— Къде?
— Където искаш. Например в „Панорама“.
— След колко време?
— Половин час.
— Ще дойда — каза Владо. — Асене…
— Слушам.
— Не си ми честитил титлата.
— Ще го направя тази вечер.
— Разбира се, за твоя сметка.
— Без съмнение!
— В твоя чест ще облека новия си костюм. Всъщност работата ще бъде значително по-сериозна!
— Имай търпение!
— Имам, щом се касае за теб. Искаш ли да ти призная нещо?
— Казвай!
— Тогава ти игра „феър плей“. Оцени мълчанието си и го запази. Обичам да работя със сериозни хора.
Асен отиде да се преоблече. Положи усилия да изглежда шик. Владо Матев обръщаше внимание на амбалажа. В дванадесет без десет пусна два лева в ръката на портиера и взе асансьора. Завари Сашо Мирев да пуши на гардероба.