— Идвал ли е Владо Матев? — попита Асен.
— Има само чужденци.
— Ако дойде, вътре съм. Обади се след работа.
Асен се забави няколко секунди на бара, после седна на маса.
— Доцент Матев на ваше разположение! — изпя Владо и се отпусна внимателно на стола. — Няма ли да остарееш, дявол да те вземе?
— Какво ще пиеш?
— Уиски, щом е на твоя сметка… с бадеми.
Асен поръча и го огледа. Костюмът му беше от тъмносин туид, шит от добър шивач, но не можеше да скрие десетте излишни килограма. Лицето му лъщеше от подкожна мазнина. Краката му бяха дълги и силни, добрата му скелетна конструкция не търпеше задник. Още по-задоволителна картина представляваха ръцете. Имаше сигурни и спокойни пръсти, тренирани в дълги часове раздаване на карти. По тях не можеше да се види загрубялата от терпентин кожа, присъща на действащите художници.
— Няма да е зле да поканим някоя госпожица — каза Владо, след като огледа заведението. — Успокояват нервите?
— После! — Асен хвана погледа му и се опита да го задържи. — Имаш ли нужда от пари?
— Разбира се, стига да са много и да не са необходими кой знай какви усилия!
— Дължа ти тридесет хиляди лева. В нов курс това прави три хиляди, което, както и да смяташ, е поне два пъти повече!
— Радвам се, че помниш! Не обичам да играя ролята на кредитор-преследвач! Наздраве!
— Наздраве! — Асен се усмихна. — Не разбрах дали искаш да получиш парите?
— Сериозно ли? Смятах те за значително по-умен!
— Знаеш ли, че се подготвя конкурс за монументална украса на „Диана“?
— Има си хас! Нали документацията минава през мен?
— Акела губи конкурса и ти получаваш три бона! Ако си делово момче, следващите скочове пием по този случай?
— А кой печели конкурса?
— Засега това е без значение! Важно е Акела да загуби!
— Интересно. — Владо се замисли и мълча твърде дълго. — Доколкото си спомням, министерството финансира сто хиляди лева?
— Възхищавам се от паметта ти!
— Чакай да се огледам! Акела губи сто хиляди лева, Хикс ги печели, делите ги и ти ми подхвърляш три бона? Обидно, приятелю! Не очаквах такова нещо от теб! Ти, мой стар приятел, знаем си кътниците…
— Остави, моля ти се! Става дума за съвсем друг вид, съображения! Аз съм директор на модната къща и не мога да допусна боклуците на Акела да се мъдрят отпред.
— Отивам си! Още един път това съображение и няма да ми видиш очите! Ако искаш да вършим работа, кажи открито в какво се състои! Нито съм дете, нито малоумен! След мен ти най-малко се интересуваш какъв боклук ще стърчи пред модната къща!
„Ще го убия!“ — Асен беше съсредоточен и спокоен. На излизане мога да го спъна и да го оставя да лети двадесет метра от прозорците до улицата! Или да го удуша в асансьора!
— Добре, да говорим другояче! Пет хиляди и нито стотинка повече!
— Започваш да приличаш на себе си! Колко гласа искаш да ти подготвя?
— Четири… За сигурност. Твоя, на професор Темелков, на Иванов и на Спасов!
— Направи сам сметката! Ако им дам по хиляда лева, един глас, какъвто и да е, не струва по-малко; за мен ще останат два бона. Та само ти ми дължиш повече? Аз съм добро момче и няма да скубя! Пет за мен и по хиляда на глас. Общо осем бона и следващите скочове?
Асен се огледа за сервитьора, но видя Сашо Мирев и изпита известно облекчение. Ако сега на масата беше и той, нямаше да е толкова възбуден.
— Какво ще кажеш?
— Ще помисля — отговори Асен. — Много вероятно е да приема.
Матев се оживи, но като че ли реши за по-политично да играе ролята на разкайващ се подлец, пое въздух и въздишайки каза:
— Ако животът не беше толкова тежък, никога не бих предал стария Акела!
— Още една дума за съвест и нито стотинка!
— Е, де! — Владо се усмихна и повика келнера. — Не даваш на човек да си облекчи душата!
2
Васил Каров трябваше да дойде всеки момент. Днес щеше да направи първия пазар в живота си. Щяха да скитат из складовете, а трябваше да стигнат навреме и у архитект Манолов. Васил беше с Лилда и се бавеше заради нея, въпреки че го предупреди да дойде сам. Наближаваше три часа, Манолов щеше да ги чака в пет.
Откакто Лилда бе тук Асен Москов прекали с алкохола, специалистите откриха ацетон в организма и го заставиха да пази диета. Днес също се задаваше труден ден, щяха да пия в студиото на Манолов. Лекарите категорично му бяха забранили да близва в близките няколко седмици. Васил живееше у Лилда. Родителите й все още бяха в Бразилия, баща й въвеждаше приемника си. Без да са оповестили, Асен знаеше, че бракът им е уговорен. Оскъдният багаж на Каров беше пренесен у Лилда! Ателието му беше в ремонт. Група работници разбиваха стената около прозореца с намерение да го направят френски. От Кореком бяха купили плочки за баня, биде, умивалници с камери, бойлер. След известна агресия на Лилда, на базата на бащиния й авторитет, беше успяла да купи съседните две тавански помещения, които щяха да превърнат ателието в апартамент, а поради изгледа и разположението му да го направят значително по-удобен и скъп от Асеновия. Лилда беше единствената дъщеря на застаряващия си баща и използваш болезнената му слабост към нея. Разполагаше с парите му, имаше чекова книжка, готвеше се да обзаведе ателието по някакъв западно американски журнал и искаше да ангажира Москов като аранжор. В понеделник, днес беше сряда, бяха ходили да поръчат резедаво БМВ. Моделът беше избрал Васил, цветът — тя. Васил Каров живееше като на сън. На сутринта след първата среща, Асен го потърси в ателието. Нямаше го. Не го намери целия ден. Готвеше се да ляга, когато Лилда се обади от „Тихия кът“. Щели да останат два дни, искали да го видят. Асен се качи на вартбурга и отиде. Завари ги на бара. Държаха се за ръце и му подействаха толкова потискащо, че се извини с ацетон и побърза да се махне.