„Изсилил се е“, помисли Москов. Борис беше свършил повече работа, отколкото беше очаквал. Само с тези редове беше заслужил хонорара си, а експозето имаше още няколко листа.
— Върви ли? — Борис затвори прозореца. — Сега ще стане кафето.
— Задраскай имената — каза Асен. — Ще постигнеш същия ефект.
— Ти ги задраскай!
„За това моето предложение е да възложим на Каров-Манолов да изпълнят проекта си. Имам съображения от два вида: художествени и идеологически. На първо място не трябва да забравяме, че те се явяват с изработка на митолого-съвременен сюжет, че се представят с проект на тема «Лада — богиня на пролетта», че в съвременно интерпретиран стил поднасят една фигурална деформация (идеалното тяло е изчерпано още по времето на Фидий и Мирон, най-късно при Микеланджело) и фигурата им може да бъде поставена само пред модна къща. На площад, пред казарма би седяла глупаво и не би постигнала внушение. Романтично баладичният навей от фигурата се връзва с розовия цвят на сграфитото и, накрая щом богиня Лада е красива, защо да не бъдат и жените? По-радващо ми се струва друго! В проекта на сграфитото художникът Каров е използвал същият мотив, развит и обогатен с нова орнаментика, внесъл е в проекта електрическите цветове на модната къща и е завършил единството на ансамбъла. Това е художественото съоръжение, идеологическото — нека пред модни къщи, универсални магазини, ресторанти и барове не се подвеждаме по монументалната помпозност, вършеща своята работа на подходящи места и действаща пародийно на площади като този пред модна къща «Диана».“
Борис се появи бръснат, с костюм и връзка. Сега изглежда по-добре и най-важното — здрав.
— Аргументите са съкрушителни. Кога ще подготвиш писмото до министъра? — каза Асен.
— До края на седмицата. В понеделник Ивайло се появява в „Поглед“. Подписът е друг. — Борис изпи кафето на един дъх.
— Знам — Асен стана. — Довечера можеш да ме намериш в клуба.
— Момент!
Асен изчака да чуе предложението.
— След като представя анотацията на министъра, ще поискам да преразгледате хонорарите. Пет на сто ми звучи обидно.
Москов потисна нервния си тик. „Никоя фирма по света не би платила повече от сто лева за всяка една от защитите му. Той получаваше пет хиляди и се готвеше да ги оспорва.“
— Някой ще получи увеличение, но няма да си ти. Три бона от моя хонорар ще прехвърля на изпълнителя и това ще бъде единственото и последно движение на парите.
— Защо „тъпчеш гушата“ на Васил? Какво ще прави с тридесет и пет бона човек, който не е свикнал да има три лева в джоба?