— Няма нищо — каза Станой. — Яшаров. Прекъснал е някакъв нерв и циганинът ослепял… Тези дни ще бъде процесът!
Асен Москов беше допуснат в канцеларията на полковник Белов, началник на пловдивския предварителен арест.
— Кой сте вие? — попита полковникът. Беше мрачен мъж, но Асен беше твърде разтревожен, за да се съобразява с настроението му.
— Казвам се Асен Москов — подаде ръка, но оттатък не я поеха и увисна глупаво над масата.
— Какво искате?
— При вас е задържан Климент Антонов, игумена на манастира „Свети Илия Чудотворец“.
— И?
— Зная всичко, свързано с този случай. Искам да дам показания!
Полковникът слушаше с привидно внимание и Асен се увлече. Когато взе да говори за правата на милицията, срещна отново тежкия поглед на полковника. Стори му се, че слуша с интерес, затова шокът му беше двойно по-голям, когато Белов позвъни и заповяда да го изпратят до вратата. В канцеларията на дежурния Асен Москов попълни молба за свиждане и след ново чакане получи отговора на Белов. „Не разрешавам!“ — пишеше в горния ляв ъгъл.
В манастира го посрещна икономката.
— Отец Зосим ви чака! — каза тя.
— Ще се преоблека и ще оставя багажа си в килията — кимна Асен.
— Не съм сигурна, че можете да направите каквото и да било без съгласието на отец Зосим! — натърти икономката. Даде да се разбере, че положението му е променено, че е престанал да бъде почетен гост и че никога повече няма да бъде.
— Чаках ви — каза Зосим и стана от бюрото. Асен влизаше за първи път в манастирската библиотека.
Имаше хиляди томове книги, кожени писания, различни издания на църковни ръкописи, карти с религиозни сюжети. Огромно махагоново бюро, разположено между кожени кресла създаваше впечатление за интериор на замък. Асен пое ръката, но отново не я целуна, въпреки че поднасянето беше недвусмислено.
— Седнете — покани го Зосим. — Знаете какво стана с брат Дометиан?
— Да.
— Нашите духовни наставници взеха решение да не ходатайстват пред държавата… Отнемат духовния сан на Климент Антонов и го низвергват от редовете на духовенството.
— Това значи… — Асен започна нервно, но направи дълга пауза и когато продължи, гневът беше избил от гласа му до върха на пръстите — че го хвърляте на кучетата?
— При находчиво образно мислене може и така да се каже!
— Вие сте духовни лица, проповядвате смиреност, изтънченост на нравите…
— Точно този закон на църквата е престъпил Климент Антонов!
Отишъл е на юмручна саморазправа.
— Но нали смисълът на църквата е в опрощение на греховете?
— Ние опрощаваме нашите енориаши, с нашите дела се занимават висшите ни ръководители… Нека те решат този въпрос… пред Бога!
Асен се почувства безпомощен пред софистиката на монаха и махна с ръка. Жестът му не се хареса на Зосим и той не го скри. Асен стана и тръгна към вратата.
— Какво ще стане с жребците? — попита той.
— Не са жребци! — отговори Зосим. — Вчера ги скопихме.
Асен Москов почувства болка в слабините. Изтича на чардака и видя Ласко и трите унижени жребеца да вървят след него с наведени глави. От гордите им осанки не беше останало нищо, мъжествеността им се търкаляше някъде, обагрена от расовата им кръв и мръсните псета от околността се боричкаха за нея. Затвори очи и си представи Дометиан в някой от арестите, дивият Яшаров, чукащ по неравния калдъръм с тояжката си, самия той, Асен Москов, с пресъхнали извори, унижен и стреснат. Това бяха те, тримата скопени жребци, луда вода, погълната от пясъци.
Трета част
1
Художественият съвет беше насрочен за два часа следобед. Въпреки конкурсния характер до журито достигнаха само два проекта. Каров-Манолов и Андреев-Ванков щяха да излязат на таран. Залата за ревюта беше готова. На два постамента бяха поставени съперничещите проекти.
Последните два дни минаха крайно нервно. Не беше известно дали Асен Москов ще остане директор на къщата, дали ще защитава интересите й в съвета, нито дали Васил Каров ще приготви проект за сграфито.
Поради необикновената работоспособност на Станислав Манолов монументът беше завършен значително преди крайния срок. Когато обаче дойде време Каров да остане срещу проекта за сграфито, вързан за предварителното експозе на Борис Попов, той не можа да се справи и симулира болест. За да не бъде голословна защитата на Борис, трябваше да вложат елементите на монумента в решението на стената и Васил, който предварително бе декларирал, че ще работи именно така, сега започна да клинчи. Заяви, че са злоупотребили с думите му и че проектът ще бъде независим от всичките им декларации. След дълги скандали (Лилда в напреднала бременност и с разхалтени нервни го окуражаваше в отстояването на абсурдната му теза) Васил отказа да работи стената, взе жена си и замина някъде из планинските курорти. Асен видя приближаващия крах на начинанието и се опита да вземе мерки. За две-три нощи нахвърлиха с Ивайло идеи, но от ориентировъчно решението трябваше да добие функционален вид, свързан с монумента. Когато нагодиха нещо подобно на проект, отидоха при Манолов. Завариха го обкръжен от студенти, разплут от егоизъм и позиране. Когато поиска да му оставят проекта за една нощ, Асен каза на Ивайло: