В разгара на вечерта Лилда въведе Мария. Беше в синя рокля, по-красива от много жени тук, а като че ли и с повече самочувствие. Борис я посрещна, целуна й ръка и я представи на гостите. Нито за секунда не стана дума за мъжа й. Асен си представи състоянието на Станой, изпита и яд, и безпокойство, но се въздържа от въпроси.
Когато на разсъмване прекосяваше Докторската градина, за да излезе на „Оборище“, под един от луминесцентните стълбове видя Станой.
— Къде е Мария?
— Втори път ми задаваш този въпрос?
— Ти знаеш къде е!
— Бях на художествения съвет, а после у семейството на жена ми. Откъде да знам къде е Мария?
— Напусна ме! — каза Станой. — Взела е багажа си и се е измъкнала. Ако знаеш нещо…
— Нямам представа къде може да бъде! — Асен Москов лъжеше с чувството, че казва истината, но това му помагаше да изглежда искрен.
Станой се взря в него. Очите му не бяха нито тъжни, нито болни. В тях имаше упоритост и напрежение, каквото беше виждал само веднъж, когато след оценката на кованите предмети пиха ракия в конюшнята.
— Ще я намеря! — Станой си тръгна. Вървеше бързо като човек, който знае къде отива.
Асен занесе договора в министерството, взе заповедта за плащане, завери пълномощното си и изтегли парите. Половин час по-късно вложи в ДСК по пет хиляди лева на имената Попов и Денев и осем хиляди на Владимир Матев. Към десет часа Васил дойде в бюрото му и взе седемдесет хиляди лева. Половината щеше да занесе на Станислав Манолов. Асен остана сам. В джоба си имаше дванадесет хиляди лева, с които щеше да покрие разходите по ремонта, след като продадеше и апартамента, щяха да му останат достатъчно пари за Волво. Мина на няколко адреса, раздаде пет хиляди лева. Погаси личните си дългове, оставаха му три бона задължение към държавата, изпрати петстотин лева на майката на Адриана, петстотин задържа за себе си, а останалите три занесе на Станой. По пътя съчини и разписката.
„Долуподписаният Станой Донков получих три хиляди лева от Асен Москов, срещу които се задължавам да изработя калкан — сграфитото на модна къща «Диана», да отлея в цеховете на «Медкооп» бронзова фигура — монумент пред същото предприятие, да оформя тревната площ около скулптурата и да извърша всяка изпълнителска работа, свързана с този проект!“
— Нямам против — каза Станой, — но искам копие от разписката!
— Защо ти е?
— Един ден на базата на този документ ще поискам работа другаде.
Асен изпита глуповато чувство, че пада от покрив, но лицето на Станой му се стори отпуснато и печално, не откри нито един подозрителен сигнал и преписа разписката върху индиго. Като прибраха копията по джобовете си и парите смениха притежателя си, Станой каза:
— Знаеш ли къде е Мария?
— Аман! — извика Асен. — Трети път ме питаш!
— Аз знам. Живее на булевард „Витоша“. У твоя приятел Борис Попов.
— Кой ти каза?
Станой махна с ръка.
— Лошите новини пристигат бързо! — показа писмото. — Пуснаха го под вратата.
„Ако искате да видите жена си, идете на бул. «Витоша» в дома на Борис Попов, близък приятел на Асен Москов!“
Кой, по дяволите, можеше да напише тази мръсотия? Това, разбира се, не беше нито Борис, нито Ивайло, не можеше да бъде и Васил. Оставаше една-единствена вероятност. В озлоблението си Акела можеше да стане безогледен и да опита всички средства, уязвяващи групата.
— Провери ли?
— Да.
— Там ли е Мария?
— Много добре знаеш, че е там!
— Както и да е… — Асен почувства слабост. Не желаеше да лъже повече, но не можеше да признае, без да го настрои против себе си. Борис можеше да изчака с тази авантюра, дявол да го вземе!
— Ще говоря и с двамата! — Асен стана.
— С никого няма да говориш! — Станой хвърли ключа на масата. — Ще работя за вас. Плащате, работя, но ще живея в хотел. Ако ти трябвам, търси ме в „Средна гора“.
Асен видя готовия му багаж — два куфара и чанта с инструменти. След малко чу вратата, Станой си беше отишъл.
Асен седна да направи сметка на бъдещите си приходи. Излязъл на чисто, погасил всичките си дългове, той можеше да предприеме и последната крачка, продажбата на малкия апартамент. В центъра на София за хол, кухня и сервизни помещения можеше да поиска петнадесет хиляди лева, въпреки че покупката му беше излязла около седем. Макар малък, апартаментът беше разположен върху шейсет и пет квадратни метра, имаше телефон, парно отопление и всички удобства на една модерна баня… Москов нанасяше цифрата петнадесет хиляди на обявлението във вестник „Вечерни новини“, когато позвъни телефонът.