— Асен Москов? — попита приятно сопрано.
— На телефона.
— Не знам как да започна — продължи жената. — Вие сте интересен мъж, готова съм да ви съчувствам… Ако искате можем дори да се срещнем?
— С кого говоря? — Асен почувства гаврата със стомаха си и се готвеше да затвори, когато чу:
— С годеницата на Жак Биджерано! И двамата имаме интерес да прекъснем отношенията му с Адриана.
Асен хвърли слушалката, не уцели вилката и с шут разби апарата в мраморната плоча на масата. Сянката на Биджерано изплува отново, удари го „миризмата на липса“, надигна се лудата му вода и го държа до сутринта в компрес от пот и нерви.
2
В края на март времето се оправи. За една сутрин снеговете се стопиха. Духаше южен вятър и носеше мирис на пролет. Станой беше започнал работа по сграфитото. Под ръководството на Каров беше положил основния тон и чакаше благоприятно време, за да започне дълбането. Фундаментът на статуята беше готов. Бял мрамор и гранит се редуваха на пластове по дванадесет сантиметра.
Фигурата беше поръчана. Станой работеше вяло, без сърце и Асен започна да се тревожи. Откакто Мария го беше напуснала, постепенно го избиваше бяс и никой не можеше да каже, когато настроението му се избистри, към какво ще го поведе.
Мария подаде молба за развод, живееше у Борис и беше разцъфтяла до неузнаваемост. Домът им се изменяше. Летящата от щастие Попова, майката на Борис, беше отишла да живее в ергенската му стая и им беше предоставила целия апартамент. Със съдействието на Лилда, Борис беше купил белгийска дамаска: беше сменил плата на мебелите, пребоядисал и пренаредил къщата си. Майка му, отдавна мечтаеща за снаха, беше отпуснала всичките си спестявания, Борис, който имаше пари, но не обичаше да харчи, този път се отпусна и не отказваше нищо на бъдещата си жена. Гардеробът на Мария се попълни от модна къща „Диана“, а Ивайло положи усилия да й намери работа въпреки липсата на софийско жителство. Борис използва връзките на покойния си баща, за да ускори развода. Обещаваха му началото на лятото този въпрос да бъде приключен. Искаше да заведе Мария на морето като своя съпруга и за тази цел беше готов на изумителни подлости. Работата по конкурсния проект беше приключила за него. Никога не беше познавал Станой Донков и не изпитваше угризения. Същото можеше да се каже и за Васил, и дори за Станислав Манолов, въпреки че вроденото му любопитство го караше да задава въпроси. Васил имаше грижи с Лилда, беше започнала да понася трудно бременността, имаше болки, повръщаше и по-голяма част от времето му беше заето в къщи. Беше получил нови предложения за монументална работа и се разкъсваше в колебания. Асен знаеше, че в края на краищата ще приеме. Родителите на Лилда го обикнаха и зет им не оставаше без поръчки. По настояване на стария дипломат Министерството на външните работи му беше предложило извънконкурсен проект за много пари. Васил се беше подписал под договора, без да попита в какво се състои задачата. След статията на Ивайло в „Народна Култура“ шумът около Васил Каров се беше удесеторил. Картините му се разпродадоха. Частни лица със служебно положение звъняха у Москов и му предлагаха огромни суми за платната на Каров. „Картините са притежание на жена ми!“ — отговори Асен, въпреки че търговецът в него беше поставен на изпитание.
Когато Борис Попов реши да ги събере на годежа, Станой дойде в модната къща. Раменете му почваха да хлътват, косата му сивееше.
— Канен си на гости, нали?
Асен кимна.
— Ти направи много за мен. Имам пари, мога да живея самостоятелно… да си купя каквото искам, дори жена. Никой не може да ме гази безнаказано… но ако отидеш там, ще престана да се чувствам благодарен. Това не е удобно за теб!
— Какво искаш да кажеш?
— Жена ми е с твоя приятел! Не те обвинявам! Но ако отидеш там, няма да мога да го понеса и ще те предам!
— Говори като човек! — каза Асен. — На кого ще ме предадеш, какво ще предадеш? Що за глупости, дявол да те вземе!
— Не мога да ти кажа повече! — Станой тръгна към вратата. — Няма да понеса унижението, ще те намразя! Не мога да понеса и двамата да сте там тази вечер!