Излезе рано, мина на стария си адрес, там все още можеше да получи дългоочакваното писмо от Адриана. По пътя Мария му махна от учебен москвич. Още една грижа изплува в главата му. Станой нямаше да свърши сграфитото до бракоразводния процес, а ако съдът удовлетвореше желанието на Мария, кой знае дали изобщо ще го завърши някога. „Кога, по дяволите, ще мога да мисля само за себе си!“
Между писмата на бюрото му имаше няколко препоръчани. Отдели ги. Щеше да си напише оставката, да я мотивира и тогава да отвори пощата. След дълги опити успя да издокара нещо подобно на официално писмо, да го подчини на някаква логика и повика секретарката. Трябваше да нанесе изходящ номер на оставката и да я изпрати в кабинета на министъра.
Затвори очи и преседя така известно време. Още го болеше главата, но след пиене като снощното това беше нормално. Щеше да се влачи като пребит целия ден независимо колко кафета ще изпие. След петнадесетдневен срок щеше да напусне завинаги тази фабрика за красота и да опита още веднъж късмета си по широкия свят. Можеше да замине някъде, имаше пари и изобилие от свободно време. Какво му пречеше да иде по Париж? Нищо, освен забавянето на това проклето писмо!
Асен Москов реши да почака отговора от Адриана и ако не получи такъв, да вземе някакво решение.
Позвъни за кафе и се залови за кореспонденцията. Първите няколко писма бяха от филиалите на „Диана“. Остави ги като наследство за приемника си, но следващото носеше печата на Министерството на леката промишленост.
„Явете се утре, 27 април, 10 часа сутринта в кабинета на секретаря във връзка с възлагателния конкурс за монументална украса на къща за мода и дизайн «Диана».“
Затвори очи и опита да потисне тревогата си. Акела не се задоволяваше да заплашва. Старият мръсник беше минал в настъпление.
3
Един от най-мрачните дни на Асен Москов беше сряда 27 април. Нощта прекара в прелестни сънища. Някаква река течеше през прасковена градина в късна пролет, разлистена в розово, ухаеща така, че да впечатли един пушач. Градината свършваше в тресавище с топла вода и камъш. Летяха някакви птици, беше красиво и, кой знае защо, имаше музика. Асен се събуди с неудоволствие и опита да продължи съня. Стенният часовник тиктакаше твърде силно, над главата му тупаха килим, гадеше му се от цигари и алкохол.
Беше свършил тоалета си и се готвеше да пие кафе, когато звънецът се натрапи накъсано и тревожно. „Кой може да звъни в осем и половина?“ мърмореше Асен, докато пресичаше хола. Беше Владимир Матев.
— Къде, по дяволите, си се скрил. Човек трябва да те търси с милиция!
Появата на Матев не вещаеше нищо добро. Асен позволи на тревогата да го нагрее. Положи усилия да не се издаде и попита колкото можеше по-спокойно:
— За какво съм ти потрябвал?
— Ще ти кажа! Направи ми едно кафе!
Докато се мотаеше в кухнята, Москов опита да прецени какво може да доведе Владо в дома му в такъв час, на това отгоре смутен, загубил целия си блясък на затлъстяващ красавец.
Акела беше причината. Механиката на конкурса по някакъв необясним начин беше пред разкритие и Асен видя с непоносима яснота последствията. „Аз съм труп!“ — мислеше той, докато балансираше подноса с кафето.
— Ще говориш ли? — попита Асен. Искаше му се да изкрещи: „Знаят ли вече? Предаде ли ме?“, да го хване за гушата и да стиска, докато не почувства, че сфинктерът му се разхлабва.
— Не знам как да започна.
— Както искаш!
— С две думи, Акела ме подведе и изпях всичко! Излъга ме, че е свършено, че ще му платя с лихвите парите, които съм взел от вас. Отначало се правих на луд, но после доведе някакъв кретен изпълнител, показа ми разписката ти и ме убеди, че с този конкурс е приключено, но че ще ме бламира пред академиците и ще ме доведе до просяшка тояга, ако не призная за каква сума съм го продал. „Питам от честолюбие — каза. — Искам да знам цената си.“ Нещо ми стана и пропях. За да не го обидя, казах, че цялата сума е отишла за моя глас, т.е. осем хиляди лева! Това вбеси оня, изпълнителя, Акела му нави перките, не го пазарите за нищо, експлоатирате го като негър. Оня се вкисна и написа жалба до министъра. Едва тогава разбрах, че старият ме е подвел. Опитах да клинча, но се оказа, че са ме записали на магнетофон и сега разполагат с показанията ми. Акела каза на оня да ме изхвърли. Не усетих кога ме изнесе на стълбите.