Сега вече нямаше съмнение. Асен Москов беше труп. Налегна го апатия, умора, нежелание да се съпротивлява, загуби дори антипатията си към Владо Матев. Акела го беше прострелял в сърцето, беше разрушил цялата му конструкция, беше поставил взрив в основата и я беше пратил по дяволите.
— Нещо друго? — попита Асен.
— Не ти ли стига?
Асен се усмихна.
— Предостатъчно! Не мога да разбера какво искаш от мен? Надявам се, че не си дошъл на гости?
— Ти като че ли наистина не разбираш какво се е случило?
— Бъди спокоен! — Асен стана. — Ако някой знае какво се е случило, това съм аз! Кажи ти какво искаш? Когато финансовият контрольор те хване за гърлото, аз да върна осемте хиляди лева?
— Смяташ, че ще се стигне дотам?
— А ти как мислиш? Разбира се, при това говоря за идеалния вариант! Нормално е да те набутат в затвора за година — година и половина, и то с обещанието никога да не минаваш покрай Съюза на художниците!
— Садист! Що за удоволствие ти доставя тази гавра!
— Виж какво, моето момче, ти си роден олигофрен! Винаги съм знаел, че не си в ред, само че не предполагах такава степен на дебилност. След като си се самоубил и покрай себе си си завлякъл и мен, след като си сложил неопровержими доказателства в ръцете на Акела, кажи, моля те, на какво разчиташ? Защо си дошъл тук? Какво очакваш да направя! Да те вадя от гроба? Дори и да можех, не бих го направил! Успокой се, вече не мога! А сега, разкарай се!
— Остави настрана големите приказки! — изплака Владо. — Виждаш ли някакъв изход?
— За тебе, не!
— Ти ще се измъкнеш, така ли?
— Все някак ще се измъкна! Кълна се в неопетненото си име! — Асен се изсмя на глас и видя страх в очите на Матев. — Но за тебе това беше краят! Няма го вече Владо Матев. Умря на фронта! Падна геройски! Ако дойде време да ти вдигаме паметник, пак аз ще скроя комбината! Ще те издокараме на кон, със сабя в ръка, но гол! Между краката дупка от снаряд, в главата аквариум с рибки! — Асен го повдигна за реверите и го изтласка от хола. — В завещанието си можеш да упоменеш текста! Нещо по-героично! Може от Нелсон или Суворов…
Асен го изкара на площадката пред стълбите, прибра се, затвори вратата. С кафе в ръце, загледан през прозореца, Асен Москов оцени края си като облекчителен. Най-сетне щеше да свърши тази агония. Баща му обичаше да казва: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!“ Краят беше дошъл. От днес, най-късно утре щеше да напусне модната къща, щеше да се махне далеч от художествени съвети, преплитане на интереси, страсти, но преди това трябваше да положи усилия да остане извън затвора. Щеше да играе честно, да признае всичко, но да го обясни така, както оправдаваше това начинание за себе си. Борейки се срещу закостенелия вкус, опитвайки се да заобиколи една догма, той беше създал апарат, подчинен на друг вид законност, на закона на красотата. Единственото му оправдание можеше да бъде именно красотата. Не беше тайна за никого, че бездарността, пошлостта и лошия вкус са устойчиви и боеспособни. Срещу този вкус се беше борил той, беше въоръжил красотата и я беше противопоставил на един гърч, имитиращ култура. Матев? Различаваше два вида подлеци. Едните с кураж и своего рода мъжество, които по-скоро бяха личности на нюанса, гъвкави и опортюнисти, но беднякът — стигнали до цинизъм, в тяхната подлост имаше философия. Другият тип подлеци бяха като Матев. В тях подлецът се пораждаше от конфликта между намеренията и възможностите, а такива просто изхвърляха на стълбите.
Станой не беше на скелето, нито някои от „къщата“ го беше виждал сутринта. Потърси го в хотела. Тази нощ не се бе прибирал. „Акела го пази до анкетата!“ — реши Асен, но остана да го чака. В десет трябваше да се яви в канцеларията на министъра. Имаше около час на разположение. Докато се въртеше около скелето, Мария Тренева дойде с такси, погледите им се срещнаха. Когато се готвеше да го отмине, Асен прегради пътя й.
— Мария, изпратих си оставката. Ако поискат мнението ми и те препоръчам, би ли оглавила къщата?
— Няма да се справя с администрацията. Предложи Ангел.
— Ангел е мижитурка. Ако стане директор, ще се превърне в тиран. Виждал съм и други като него… Отговори ми следобед!
Мария Тренева отмина. Очите й, опитали да изобразят омраза, сега не бяха повече от посърнали.
В десет без десет Станой още не беше се върнал. Асен не можеше да чака повече.
В кабинета на министъра срещна секретаря по пропагандата и един младок в доста приличен костюм, но с нещо преднамерено стриктно в държанието.