— Да ти представя Алипи Саров от Държавен контрол. Имаш ли представа защо те викаме?
Асен кимна.
— Няма да ви преча. Искам да знаеш, че ще се радвам, ако слуховете се окажат блъф!
— Седнете! — Саров му предложи стол. — Какво знаете за конкурса около модна къща „Диана“?
— Всичко! — Асен се усмихна. — Какво ви интересува?
— Всичко!
„Безкомпромисен фанатик и буквоед!“ — реши в себе си. Беше абсолютно безпомощен пред този тип хора. Това момче беше настроено да го третира като престъпник, а следователно и като враг, така че в разговора им не можеше да се промъкне нюансът „престъпление в името на красотата“.
— Задавайте въпроси — каза Асен и запали цигара, — така ще ми бъде по-лесно.
— Аз не съм следовател. — Саров извади бележника си и се приготви да записва. — Други ще ви задават въпроси.
— Постарах се конкурсът да бъде спечелен от колектив Каров-Манолов — каза Асен, — това е всичко. Останалото няма да разберете.
— Защо?
— Имам опит с хора като вас. Самият факт, че е заобиколен закона, ви прави нетърпим към всякакви доводи.
— Не е вярно! Слушам ви.
— Разполагате ли с експозето на Борис Попов?
— Да. — Саров извади защитата на проекта.
— Прочетохте ли я?
— Основно съм проучил всички документи, свързани с този конкурс.
— Имате ли отношение към скулптурата, каквато и да е тя, дори кабалентната?
— Мога да различа красивото.
— Да направим така? Аз ще ви предам обясненията си. Вие ще проучите на базата на експозето работата на Каров и професор Андреев, ще вземете становище и ще се срещнем за разговор. Да ви облекча отсега. Създадох такъв механизъм около Андреев-Ванков, че да бъде невъзможно да спечелят конкурса. Прибягнах до подкуп на част от журито, повиках изпълнител и го наех за убийствено тежка работа на смешно ниска цена. Преди да вземете отношение и по този въпрос, моля да проучите откъде съм взел този човек, какъв е бил преди това и какъв е станал след срещата си с мен. Не направите ли това, ще се лутате в догадки!
— Добре! — Саров стана и затвори палката. — Имам един-единствен въпрос. Каров и Манолов знаят ли в какъв вихър са попаднали?
— Не.
— Имам ли честната ви дума?
— Имате я!
Алипи Саров подаде ръка и с доста смекчени линии на лицето каза:
— След три дни по същото време тук! Става ли?
— Ще бъда точен — каза и си отиде.
Не намери Станой целия ден. Търси го по телефона в манастира, но и там го нямаше. Нямаше го нито на втория, нито на третия. Андреев го беше скрил.
Асен Москов се прибра в къщи и се залови за работа. В основата на кораба бяха попаднали торпили и сега зееха огромни дупки. Водата прииждаше, плъховете бягаха панически, хората се спасяваха с плуване. Оставаше единствен капитанът, загледан с инфантилна гордост от мостика. Той щеше да загине с поверения му съд и в това щеше да види доведения си до горд край дълг. Асен Москов не искаше и не можеше да бъде такъв капитан. Тридесет и шест години беше живял като матрос и непрекъснато се беше спасявал с плуване. Не можеше да гледа спокойно отдалечаването на Каров, Манолов, Попов, Денев по пътя към спасителния бряг и да загива с чувството, че в жертвата му има нещо красиво.
За един час трескава работа описа конкурса. Не скри нищо и разпредели вината между всички участници, призна организаторската работа и идеята за свои. Препрочете петте листа, опита да постави на анализ фактите и откри за стотен път една черта от характера си, от която го втрисаше. Показанията бяха написани от ръката на подлец. В желанието си да омаловажи собственото си престъпление, клеветеше и подхвърляше на излишен тормоз най-близките си приятели, без да облекчава собствената си съдба. Това щеше да доведе до анулиране на конкурса и да отвори път на Акела. Асен се зае да състави други показания. От новия текст излизаше, че в пряка борба срещу Акела и неговия вкус е съставил по свой избор група за изпълнение на проекта, привлякъл е по представяне на проекта интимните си приятели Денев и Попов и е довел за изпълнението на проекта реставратора от „Св. Илия Чудотворец“ Станой Донков. За осигуряване е подкупил Владимир Матев срещу осем хиляди лева. Матев се задължил да подсигури още три гласа в съвета. За изпълнението на проекта Асен Москов е поискал от проектантите три хиляди лева, а останалата сума от осемдесет и девет хиляди лева е била поделена от титулярите. По-надолу в показанията си Асен Москов заявяваше, че освен Владимир Матев никой не е бил запознат с механиката на конкурса и само те двамата са отговорни пред закона.
Оставаше още един въпрос. Трябваше да намери Манолов и да поиска промяна на разписката. Нищо не му струваше тази услуга. И в двата случая щеше да остане чист и името му нямаше да фигурира в дознанието. И Матев, и Станой Донков нямаха представа до каква степен участват проектантите в заговора срещу Акела, а той, дори да ги обвинеше в съучастничество, по никакъв начин не би могъл да го докаже, Асен знаеше, че ако отиде при Манолов, ще го наплаши до смърт. Нервите му бяха опънати до скъсване и не знаеше как ще реагира, ако наплашеният архитект вземе да клинчи. Трябваше да бърза. Акела беше задвижил колелото, а онова момче Саров, изглеждаше твърде будно, за да му минават евтини номера. Взе телефона и потърси Васил. Каза му за какво става дума. Спести му част от истината. Поиска да отиде веднага при Манолов и да вземе документ, от който да личи, че проектантите са взели осемдесет и девет хиляди лева. След това, да унищожи стария. Васил обеща да свърши работата.