— Не! — Васил го погледна с празен поглед. — Отказа да подпише за сума, която не е получил. Разписката била в касата му в службата, а утре щял да я изпрати в Кабинета на министъра.
— Той е луд!
— Казах му го! Нямал желание да плаща чужди грехове, изпитвал ужас от разпити и т.н.
— Отивам при него!
— Излезе с някаква жена. Търси го утре в университета. Има лекции от осем часа.
Ако не предотвратеше пращането на разписката, в ръцете на Саров щяха да попаднат два документа, от които щеше да излезе, че Асен Москов е присвоил деветнадесет хиляди лева.
Малко преди полунощ Лилда роди момче.
Сутринта търсенето продължи. Борис обеща да чака Станой с фиата. Щеше да го види и като влиза, и като излиза от хотела. Асен тръгна да търси архитект Манолов. Услужлива секретарка провери лекторските му часове. Оказа се, че днес е свободен. Не го намери нито в дома му, нито в „Туристпроект“. Рано сутринта Манолов беше предупредил директора, че ще отсъства няколко дни.
Асен Москов разбра, че е загубен, ако не намери деветнадесет хиляди лева. В този момент и двете писма бяха в ръцете на Алипи Саров и от съпоставката им щеше да намери достатъчно аргументи, за да изпрати дознание в прокуратурата. Асен отиде във „Вечерни новини“, даде обява за продажба на апартамента и отиде в ДСК. От петнадесетте хиляди лева, които получи за собствения си апартамент, бяха останали единадесет. Другите трябваше да взима на заем. Можеше да се обърне към Васил, Борис или Ивайло. Машинацията щеше да го вкара с дефицит от девет хиляди лева. Защо, по дяволите, той трябваше да плаща тази огромна сума. Както и да пресмяташе, това беше негов дълг и от мигновеното възстановяване беше заинтересуван само той. Ако парите не стигнеха до Саров на обяд, най-късно утре сутринта прокурорът идеше да издаде заповед за арестуването му. С единадесет хиляди в джоба Асен Москов тръгна да търси пари. Можеше да поиска нова разписка от Васил Каров за деветнадесет бона, но тогава Манолов щеше да има основание да го даде под съд за ощетяване. Не биваше да предизвиква това конте, докато облаците над главата му не се разсеят.
— Трябват ми осем хиляди лева — каза Асен, като чу гласа на Каров. — Ще ги върна след седмица.
След дълга пауза Васил отговори:
— Лилда кръсти сина на баща ми… Знаеш колко исках това. Прехвърлих всички пари на негово име.
Асен излезе от телефонната кабина и тръгна безцелно.
— Капарирах една „Алфа Ромео“! — каза Борис. — Мога да ти дам пари едва след като продам фиата!
Подобен беше и отговора на Ивайло: „Вложих всичките си налични средства за къща в Родопите!“
Асен Москов се почувства като пред подиум на бесилка. За всеки един беше направил по нещо и до един го зарязаха при първия провал. Да вървят по дяволите! Писмено щеше да ги уведоми какви загуби е понесъл, а като не реагират, щеше да ги отмине като несъществуващи. Все пак ателието оставаше, а след продажбата на бащиния апартамент щеше да намери начин за излизане от кризата. От кого да вземе този належащ заем? Положението в „Диана“ беше такова, че ако приемеха оставката му, нямаше начин да оправдае заем, взет малко преди това. Приемникът му щеше да има всички основания да го предаде на прокурора. Продажбата, така или иначе, щеше да стане до една седмица. Щом приятелите му бяха отказали тази услуга, кой тогава щеше да му се притече на помощ? Неприятелите?
— Ще ме поканиш ли? — попита Асен.
Димитър Киряков примигваше зад очилата си, беше смутен, скулите му играеха.
— Заповядай!
Пиха чай с ром. Киряков се държеше спокойно. Получавали писма от Адриана. „Мило момиче!“ — обичали я като своя дъщеря, Асен Москов може да се гордее с жена като нея. Ставаше все по-тягостно. Ромът го удари в главата, чаят го изпоти… Изпоти се от притеснение… Асен извади парите…
— Това са единадесет хиляди лева — каза той. — До довечера трябва да станат деветнадесет на всяка цена. Ако ми услужите, ще ме спасите от огромна неприятност. Продавам апартамента на баща си и след десетина дни ще се издължа до стотинка.
— Осем хиляди лева? — възкликна Мила. — Огромни пари! Ние имаме ли толкова?
— Нямаме! — каза Киряков. — Мога да ти дам пет хиляди лева! Това са спестяванията ми за цял живот!
Асен Москов се просълзи. Направи го против волята си и въпреки усилията, които положи да се владее. И двамата излязоха от хола. Мила не се мярна повече, но когато Киряков се върна, готов за излизане, остарялото му лице беше разстроено. Асен го беше виждал още веднъж такова, когато го изгони от „Диана“.