Дяков подхвърли:
— Няма да му стане по-леко в затвора!
До затвор не се стигна. Заведоха ги в Столичното управление на милицията. Дежурният милиционер се надигна от шах дъската, прочете името на Каров, каза:
— Отдавна не съм имал популярни клиенти! — глоби ги по двадесет лева и ги изпрати до вратата. — Имам ли честната ви дума, че няма да се биете?
— Да — каза Каров. С това инцидентът приключи. Вървяха един до друг, мълчаха. Когато стигнаха центъра, Дяков спря.
— Търсих си го — каза той. — Ще ти върна парите за глобата, водките можеш да платиш, но не и отношенията ми с държавата.
Каров погледна часовника. Беше дванадесет часа.
— Къде отиваш? — попита той.
— Откъде да знам! — беше отговорът.
Отидоха в бар „Астория“. Прибра се в пет. Лилда спеше. Подведен от алкохол, от разхалтени нерви, Каров разказа на Стив целия си живот. От ранното детство, когато с Борис и Асен поставяха тухлени капани по улиците, до онзи миг, когато отказа да заеме пари на Москов, човек, на когото дължеше всичко.
— Откъде-накъде заживявам с вина за Асен?
Когато легна до Лилда и затвори очи, Васил Каров реши да опита да подобри отношенията си в къщи и да се върне към сериозна работа.
2
Събуди се в единадесет часа. Детето беше изведено на разходка, Лилда спеше. Старата Раева беше идвала, познаваше се по подредените играчки в детския гардероб. Васил остави ваната да се пълни и отиде да закуси. Направи чай, намаза филия, но не беше отпил първата глътка, когато долетя гласът на Лилда:
— Водата прелива.
Каров заряза всичко и се върна в спалнята. Подпряна на възглавници, Лилда разглеждаше лицето си в тоалетно огледало.
— Събуди ли се? — попита Васил.
— Не виждаш ли?
— Кога се прибра?
— Преди тебе.
— Къде бяхте?
— На Щастливеца.
— Кои?
— Това прилича на разпит.
Каров отиде в банята. Зле започваше тази сутрин. Отпуши ваната и насапуниса лицето. „Ще се върна в спалнята, ще я вдигна от леглото и ще я пребия! Ще го направя наказателно, по-скоро унизително, отколкото болезнено! Няма да обръщам внимание нито на ругатни, нито на сълзи!“
Лилда беше в спалнята. Каров се облече. Когато тръгна към хола, чу, че заключва банята.
— Чаят изстина! — извика Лилда. После шурна душът.
Васил допи чая, но филията не му се услади и я хвърли на гълъбите. Преседя в кухнята доста дълго и би седял още, ако отново не чу гласа й:
— Би ли направил кафе?
Докато чакаше експресо-машината, Каров потърси средства за разбирателство. „Добре, ще се извиня на мадам Розева, ще се старая да не я дразня! Или: влизам, свалям я на леглото и т.н. Няма по-добър умиротворител от леглото. Или: Лилда, тази вечер ще преспим детето и ще отидем някъде, където искаш, само двамата…“
„Може би трябва да говоря с Раев? Все пак той е неин баща. Ще му кажа: — Един тип ме нарече рогоносец! — Или: — може би ще постъпя с жена си така, както ти на времето с майка й! — Или: — Говори с Лилда… — Какво би могъл да й каже — Лилда, не изневерявай на мъжа си, не закъснявай вечер, не го дразни, бъди мила с него…“
Докато наливаше кафето, Каров отново премисляше думи. „Влизам и казвам — Лилда искам да говоря с тебе…“ Но когато наистина влезе в спалнята, Лилда го посрещна с въпрос насочи мислите му в друга посока.
— Канени сме у нашите. Помниш, нали?
— Нямам настроение за семейни обеди.
— Ще ида сама.
Каров спра на средата на стаята с подноса в ръце. Почувства се глупаво, разбра, че е загубил аванс и като че ли ще му се наложи да го удари на молба.
— Прекалено самостоятелна стана! — кръвта отново плъпна към очите му. — Ти си моя жена и това те задължава, например да ми обясниш как си прекарала нощта. Или с кого? За твое сведение, Стив Дяков ме нарече рогоносец!
Лилда взе кафето и се върна пред тоалетката.
— Стив искаше да спи с мен. Тук, пред детето. Било вълнуващо.
— Кога?
— След Руския клуб. Знаеше, че си на съвет и че ще закъснееш.
— Защо ми казваш чак сега?
— Защо ли въобще ти казвам!
Каров я сграбчи за яката, но пеньоарът се разтвори и голотата й въздържа ръката му.
— Лилда!
— Кажи? — усмихваше се в лицето му, предизвикваше го.
„Дали не търси разрив?“ — Каров я пусна, взе кафето и отиде в хола.
Раева върна сина им от разходка. Безразборното бърборене на детето разведри атмосферата, принуди ги към скъсяване на дистанцията, дори към известна приветливост. Когато седнаха в колата на път за дома на старите, Раева сложи ръце на раменете на зет си:
— Пазете отношенията си, деца! Като ви гледам как спите до обяд, сърцето ми се къса. В нашия дом никога не е имало толкова спокойствие!