Когато стана да търси цигарите си, погледът му обходи ателието.
„Мога ли да зарежа всичко! Абсолютно всичко!“ Прав, трезвен, съсредоточен, такава раздяла не изглеждаше лесна. Напротив, всичко подсказваше, че промяната на бита ще нанесе тежък удар върху навиците му. Какво наричам промяна на бита? Една раздяла с Лилда би му причинила травми, би му отнела сина. „Обичам ли това дете, или по някакъв начин го свързвам с мисълта за майка му?“ Александър беше бебе, не знаеше нищо, ядеше, спеше, имаше безразборна отделителна система. Как се култивира бащинско чувство, съществува ли то, или е мит. Кръщавайки малкия на името на баща си, той беше разиграл стария номер „възкресяване на скъпия покойник“. Докато детето беше в болницата, едва изчака мига да го прибере в къщи. После настроението му рязко се промени. Това синьо-розово парче месо ли беше онзи бъдещ човек, които щеше да продължи рода му? Каров гледаше малкото старческо тяло едва завършило ембрионалния си период и не чувстваше нищо, освен сподавено отвращение. Отвращението поразмина с подрастването му, с изчистването на кожата, с избистрянето на очите, но не изчезна съвсем. Лилда намираше детето красиво, Васил мълчаливо си признаваше, че е много грозно. Лилда намираше плача му и някакъв шум, който наричаше „гугукане“ сладки, Васил — крайно противни. Лилда откриваше прилика ту с него, ту със себе си, Васил не възразяваше, но смяташе такава прилика пресилена и отбягваше да се взира в сина си. Жена му го обвини в безчувственост, в студеносърдечие и т.н. Принуди го да се самоанализира, преди да посмее да си признае: „Това дете ме изпълва с досада!“ След шестте месеца Александър видимо се очовечи. За Васил стана по-лека преструвката „бащинство“. Започна да пробива втвърдената си вътрешност, да пристъпва към сина си, но тогава се сблъска с недоверието на Лилда и с обвинението „Преструваш се!“ Наложи му се отново да се отдръпне. Александър растеше, ставаше забавен, весел, Васил би проседял при него цялото си време, но Лилда и Розева го изолираха, забраняваха му да носи сина си, да влиза в спалнята, когато иска, и Каров предпочете да не воюва за правата си. Лилда забелязала отстъплението му, каза: „Умори се от бащинство?“
Какво можеше да загуби и от какво имаше нужда? Каров лежа до седем вечерта, загледан в залязващите контури на Витоша. Лилда го завари не решил проблемите си, не започнал да рисува, негоден да мисли.
— Какво правиш? — попита тя.
— Почивам.
— Къде е проекта?
— На бюрото.
— Само това? — Лилда въртеше в ръцете си няколко надраскани листи.
— Само това.
Жена му приседна срещу леглото и дълго се взира в лицето му.
— Болен ли си?
— Не.
— Знаеш ли какви разходи престоят?
— Ордерите идват на мое име.
— Тогава?
— Не мога да работя.
Лилда тръгна гневно към ателието. Понечи да каже нещо, но в последния момент се отказа.
„Ще я набия — мислеше Каров, — тук нито ще чуят, ако вика, нито някой би посмял да се намеси! Ставам и я пребивам, после…“
— Бразилия е страната, в която ще ходя колкото пъти ми се отдаде възможност и ще стоя до края на парите си. Запомни това! Да не си посмял да правиш демонстрации… това значи да не видиш нито мен, нито Александър!
Каров стана бавно, приближи, замахна, шамарът му попадна върху бузата, изплющя като мокро знаме и я смъкна на пода. Известно време тишината тежеше, предизвика задух, студени тръпки. После Лилда се окопити и избухна, от устата и потекоха порои от заплахи, обиди, хули… Каров слуша известно време, после я хвана за лакътя, изведе я на стълбите и се прибра в ателието.
3
Каров изключи телефона, престана да се бръсне, допи алкохола, който му беше останал, изтрезня и започна да разработва проекта за сграфито. След дълги месеци на криза, след десетки опити да реши композицията, сега като че ли се добра до нещо. Драскайки по листа, нарисува един мак, после втори, трети, няколко прекършени, разлели кървавото си съдържание в долната половина на листа, други покълващи, израстващи, пробили окървавената земя с филизите си. Сутринта занесе проекта в Съюза. Свърза се с инвеститори, насрочиха художествен съвет за събота, дванадесети октомври, прибра се в ателието, чете до вечерта, но когато се стъмни и започна да чува телевизионни сигнали през стените, не издържа и излезе.