Имаше още една страст. Ателието беше пълно с модели и макети на морски съдове от всички епохи. Скитайки по антикварните книжарници, беше накупил стари корабни снимки. „Ако преснимам корабите върху високочувствително платно и дорисувам с масло или с пастел, би се получило нещо като апликация, колаж… по-скоро нещо, което засега няма име, но не е правено и дава много възможности.“ „Така се почва — каза Лилда. — После ще снимаш голи жени, а накрая откровена порнография“.
Каров започна подготовка за цикъл морски картини. Изписа платно, избра четиридесет фотографии, преснима ги рамкирани и ги складира в очакване на настроение.
Време беше да обмисли трезво бъдещата си работа. Каров взе стар капер и го прикрепи за статива. Намерението му беше да построи модерен град, пълен със светлинни реклами и капера, останал като „Острова на блажените“ в това море от бетон и желязо. Положи основния тон, размаза го с парче велур и се приготви да нанася контурите, когато дрезгавият глас на звънеца го извади от конструкторските фикции.
— Васил Каров, нали? — попита младо момиче. — Идвам при вас.
Каров я пропусна да мине. Момичето започна да броди из ателието. Каров се подпря на вратата и я разгледа с подробности, които някой би нарекъл мръсни. Беше облечено в черна копринена блуза, под която бюстът й танцуваше, изложил пълни подробности. След време това момиче щеше да напълнее, около ханша и талията щяха да се натрупат меса. Сега обаче склонността и към пълнеене можеше да мине за апетитна. Краката й, скрити под джинсите, изглеждаха достатъчно дълги, за да източат тази фигура, но и достатъчно плътни, за да завършат представата за бъдеща матрона. Момичето беше много младо, но поведението й имаше сигурност на жена, която се харесва. Знаейки, че я разглежда, чувствайки погледа му на гърдите си, тя улесняваше запаметяването на подробностите.
— Казвам се Зоя. Толкова слушах за вас, че накрая си казах: „Иди да видиш, кака, що за птица е този Каров?“
— И какво видяхте?
— Още нищо. Поканете ме да седна де, дайте една цигара, нещо за пиене! Така ли посрещате гости?
Каров побутна цигарите към нея и отиде да донесе малко водка.
— Кой ви е говорил за мене? — попита той.
— Лилда, разбира се. Аз съм годеницата на Антон Гаев.
— Не познавам такъв човек.
— О-о, ще се запознаете! Тони е любовник на Лилда.
Васил седна срещу нея.
— Така ли? И какво ви води тук? Ревност?
— Исках да видя дали отговаряте на представите ми. Тони има комплекс от вас. Използвайте го, ако решите да се преборите за жена си.
— Какъв комплекс има? Страх от бой?
— Едва ли, макар че няма да е зле някой да му смачка красивия нос. Престанете да ме гледате в гърдите!
— Ако се дразните, трябваше да ги прикриете по-старателно.
— Не се дразня. Тони не може нищо и затова стана… артист. Знаете ли, че следва в театралната академия?
— Нищо не знам. Наздраве!
— Вие няма ли да пиете?
— Не.
— Когато работите, не пиете! Чувала съм от Лилда. Искате ли да ви заведа на едно място? Там ще се запознаете с Тони.
— Разбира се, че не искам.
Зоя преметна крак върху крак, отпусна се в стола и отново плъзна очи по картините.
— Майка ми е мечтала да стане художничка. Не е станала, разбира се, манекен е… И досега по стените висят нейни картини. Не разбирам от живопис, попитах я за вас каза: „Каров е най-интересния жив художник!“ Според нея, ще ви признаят в Европа. И като мъж ви харесва. С тяло на атлет и с глава… забравих каква глава беше.
Каров почувства приятен гъдел. Малката Зоя с полуголите гърди го беше поласкала без умисъл, но толкова дълбоко, че трябваше да положи усилия, за да го скрие. Васил си наля водка, напрегна очите (съзнаваше, че подсилва остротата им) и отново ги остави на бюста й.