Каров отиде да се облича. След осем часа сън не можеше да остане в къщи, без риск да изпадне в депресия. Сложи тъмен костюм, риза, връзка, не знаеше къде отива, но искаше да изглежда добре, да се чувства добре, да прекара добре. Заслужаваше го. Беше на път да излезе от кризата, да изпита отново доверие в себе си. Онова доверие, което му позволи да работи като роб в лишения и анонимност, но запази куража и гордостта му, които годините на брака бяха подложили на унизителни изпитания. Обиколи заведенията, но не намери нито познати, нито места за сядане. Чувството, че си устройва празник, малко по малко заглъхна в ресторантската досада и не беше минал час, когато отново беше в къщи. Преоблече се, наля чаша водка, не му се услади и седна да пише писма. Първото, придружено от петстотин лева капаро, трябваше да замине за Силистра на адреса на лодкостроителната работилница, другото — в Созопол при Христос Ливанди, човекът, който щеше да поддържа лодката в негово отсъствие. Писмата му отнеха време. Сутринта щеше да ги изпрати, а сега можеше да бездейства.
Извади от библиотеката „Експедиция Ксарифа“ от Ханс Хаас.
Обичаше тази книга и я препрочиташе с удоволствие. Запали цигара, отпи водка, почувства сладостта на уюта, готвеше се да потъне в света на морското дъно, когато позвъни Зоя. Беше пияна, хълцаше, стари сълзи бяха превърнали грима и в сини вади, но беше в официална рокля и в ръцете си държеше бутилка шампанско.
— Лошо ми е — каза Зоя. — Не мога да се прибера в къщи. Нашите мислят, че съм у Тони, но там е Лилда, а аз съм тук. Ако ме изгониш, ще спя пред вратата.
Прикрепяйки я, Васил я заведе в банята, даде й пижама, отстъпи й леглото си и се пренесе на дивана. Когато шумът стихна и по всяка вероятност Зоя заспа, Каров отново взе книгата, но очите му механично вървяха по редовете. Опита се да спи. Когато загаси лампата, беше един часа, в четири и половина още беше буден.
Сутринта обиколи пазара, купи зеленчуци, месо, вино и се върна в ателието. Зоя беше в банята. Чуваше я да тананика под душа, да крещи в престорена уплаха от горещата вода.
— Ще пиете ли кафе? — попита през вратата.
— С удоволствие! — беше отговорът.
Зоя се появи като утрин, еластичната й кожа беше възвърнала цвета си, очите й, тъжни и пияни снощи, сега излъчваха светлина и разведряваха един очакващ пороен дъжд ден. Каров почувства изтръпване на десния крак, знак, че го връхлитат нервите. Зоя беше в неговата пижама, навила ръкави и крачоли, вдигнала до средата на торса ластика на панталоните. Представляваше и комична, и прекрасна гледка, а съзнаваща това, подсилваше го с лукава усмивка.
— Добре изглеждам, нали?
— Чудесно!
Зоя отпи глътка кафе, погледна го със сериозните си детски очи.
— Не биваше да ти се изтрисам в този вид. Бях страшно пияна… Бяхме на сватба, Антон дойде да ме вземе от къщи. Седя да чака докато се обличам, беше мил, а после… Дойде Лилда. Тя е дама, не мога да се състезавам с нея. Кажи й да остави Антон на мира!
— Не мога!
— Така си мислех. — Зоя се усмихна виновно. — Ако не се върна до обед, ще стане страшен скандал. Колко е часът?
— Десет и половина.
— Имам време. Чака ли ме вчера?
— Знаех, че няма да дойдеш.
— През цялото време мислех да дойда. Харесва ми тук. И ти ми харесваш. Мислех да легна с теб. Понякога съм пълна глупачка. Мислех си, че ако разберат Антон и Лилда, ще побеснеят. Ти мислил ли си за това?
— Да — призна Васил.
— Ако бях дошла вчера, щеше ли да ме любиш?
— Сигурно.
— Защо не го направи снощи? Облякох пижамата едва тази сутрин. Бях сигурна, че ще влезеш, после съм заспала.