— Връщаш ме от стълбите — отговори троснато Васил.
— Изкарах си нервите на теб. Току-що бях говорил с Лилда.
— Разбрах, че не си в ред. Как ще процедираме?
— Според случая… По маниера на Асен.
— Не забравяй Акела! — Борис гледаше плахо. Колкото повече искаше да изглежда спокоен, толкова по-малко, му се отдаваше.
— Днес Акела е друг човек — каза той.
Съветът започна веднага. Предложението на Каров беше първо в дневния ред. Инвеститорът прочете условията и отстъпи думата на председателстващия.
— Постъпило е предложение от Васил Каров за създаване на колектив под негова консултация. За проектант е посочен Борис Попов. Има ли предварителни възражения? — нямаше възражения нито по този въпрос, нито по последвалите. Акела, беше дошъл да защитава свои проекти и не обърна внимание на тяхната оферта. Съветът узакони колектива и ги освободи двадесет минути след почването на заседанието.
— Не очаквах, че ще мине толкова добре — каза Борис.
— Асен ги научи да не ни пречат.
Каров говореше в множествено число, включваше го в групата и видя благодарно изражение на лицето му.
— Имаш ли работа? — попита той.
— Мария чака да научи как е минал съвета.
— Обади й се, че ще я вземем по-късно. Искаш ли да обядваме заедно? — Борис кимна. — Да идем до Раеви, малкият е болен, ще вземем Мария и ще хапнем някъде. Докато го уредиш по телефона, аз ще се кача при секретарките.
В канцеларията научи, че срокът на Районния комитет се съкращава с два месеца. Най-късно в началото на декември трябваше да започне фреското на калкана. Темповете го ужасиха. Още не беше завършил проекта окончателно, макар и да имаше доста приличен вариант, не беше оформил група, не беше договорил материали, нито тръбно скеле — може би най-тежкия проблем. А ако опита да говори с Мария за бившия й мъж, Станой… не помнеше второто му име, този, който Асен беше наел при изпълнението на модна къща „Диана“? Нетактично? Каров харесваше Мария. Имаше нещо тихо и приятно в нея и не би желал да й припомня един брак, който й беше донесъл само унижения. Кой би могъл да се справи с изпълнителската работа? Някой сръчен мъж с вкус и парични нужди. Някой като брата на Адриана… Велин беше негодник, но за разлика от Москов, когото мразеше откровено, към Каров проявяваше декларирана симпатия. Велин беше подходящ човек.
„Как ли се чувстваше Асен, когато уреждаше за мен това, което аз се готвя да направя за Борис Попов, за бившия му роднина Велин?“ Смъртта на Москов респектираше суровата му природа, не би посмял да му прикачи „тенденциозна подлост“. „Асен беше по-добър от нас!“ или Васил Каров предпочиташе да мисли така? „Няма смисъл да се боря сам, няма нужда да се превръщам в добър войник. Нека остана между близки, както правеше Мостов.“
„Аз се превърнах в оплаквачка.“ Каров се приближи до телефонната будка. Борис говореше с Мария, беше щастлив и не го криеше. Наричаше я „моето момиче“ и нежността му не подразни Васил Каров, напротив.
Лилда ги въведе в хола. В спалнята седеше мадам Розева с куки за плетене в ръце. Въпреки френския си произход, излъчваше английска строгост.
— От какво е болен?
— Ангина. — Лилда се стараеше да изглежда ласкава. — Нищо страшно. Децата често боледуват. Ще пиете ли коняк?
Борис кимна. Васил не възрази, въпреки че искаше да напусне час по-скоро тази къща. Александър спеше. Надвесен над леглото му, Каров се мъчеше да изпита бащина обич, но единственото чувство, което откри в себе си, беше неприязън към мадам Розева и желание да й наговори грубости.
— Не го буди. — Лилда хвана Васил за лакътя. — Сънят лекува.
Каров се освободи по-грубо, отколкото би останало незабелязано, потъна още по-навътре в лошото си настроение, все пак я последва в хола.
— Нещо сериозно? — попита Борис.
— Не — каза Лилда. — Използвах случая да подсетя Васил, че има син. — Почака миг-два, но като се увери, че провокацията й ще остане без последствия, добави. — Запознал си се със Зоя?
— Да.
— Сега си обяснявам някои неща… — Лилда се обърна към Борис. — Каза ли ти, че се разделихме?
— Досетих се.
— Прави любов с едно момиче, което може да му бъде дъщеря. Педофилията е подсъдна драги!
— Зоя дойде да ми се оплаче, че си й откраднала годеника. Ако някой е под угрозата педофилия, това си ти.
Изражението на Лилда се промени и изостри. Каров се опита да открие какви чувства го променят, но освен инат не различи друго.
— Нямам връзка с това момче.
— Тия басни — на Зоя. Тръгваме, Борисе!
— Имаме делови въпроси! Трябва да потвърдиш поканата за Рио.
— Никаква покана няма да потвърдя.