6
— Коя дата е днес? — попита Зоя.
— Пети декември.
— А ден?
— Петък — отговори Каров.
— Излиза, че пети ден сме тук.
— Така излиза.
— И все вали?
— Вали.
— Поне да валеше сняг. Щяхме да се разхождаме, когато…
— Не сме в леглото?
— Да — каза Зоя.
— Да слезем в ресторанта.
— Ако слезем ще ям. Не искам! Ти гладен ли си?
— Не.
— Мислиш ли, че отслабнах?
— Може би. Не искам да отслабваш.
— За да бъда пухкаво ангорско коте?
— Да.
— Говори ми мили глупости. Кажи, че съм пухкаво коте-моте!
— Стар съм за толкова мили глупости.
— Не си стар. Може би в лицето, но в тялото си като момче.
— Стар съм. Само аз знам колко съм стар, като те гледам какво пухкаво коте си.
— Ето ти милите глупости. Дай една цигара! Тази вечер ще се напия. Колко пари имаш?
— Пари ли искаш?
— Искам да знам дали ще ни стигнат.
— За какво да ни стигнат?
— Ами за всичко. За ядене, за пиене, за глупости. Нали ще останем още девет дена?
— Бъди спокойна.
— Значи мога да правя каквото си искам?
— Можеш.
— Обичам те! Не ми се пуши. Видя ли каква козметика докараха? Щом си толкова богат стар чичо, купи ми едно „Фиджи“. Струва четиридесет лева.
— Ще ти купя.
— Хайде да станем! Ще ми купиш едно „Фиджи“ и ще ядем. Нещо малко, кажи им да ни направят нещо, което го няма в листа. Готвят все отвратителни неща. Кога ще дойде Камен? Камен бармана.
— Довечера.
— Жалко, пие ми се нещо. А защо не идем някъде другаде? Например до Простор или до Щастливеца?
— Трябва да обикалям цяла Витоша. Не ми се кара в такъв дъжд.
— А до Копитото?
— До Копитото може.
— Добре тогава. Обличаме се, купуваш ми „Фиджи“ и Копитото. Решено?
Каров прокара ръката си по гърдите й, но Зоя го отстрани и изтича в банята.
— Обличай се!
— Рано е.
— Не е рано. Гладна съм. От любов се огладнява страшно, донеси ми една запалена цигара! „Тихият кът“ е толкова мрачен, когато вали дъжд.
Каров дръпна пердето. Есента и зимата се бяха слели в един сезон. Валеше дъжд, влагата проникваше навсякъде. Резедата на БМВ-то блестеше под капките като слюда. Каров се загърна в якето и притича до колата. Огледа гумите, картината му се стори задоволителна, но бензинът беше на края.
— Докато купиш одеколона, ще се върна. Слизам за бензин.
— Не се бави! — това можеше да бъде гола любезност, но Васил го схвана като страх от самота и подкара с максимална скорост за мокър планински път.
Велин прие предложението. Хонорарът му се стори толкова висок, че започна да заеква. Каров опита да му издейства заплата, но срещна съпротивата на Съюза. „Фреското е пробно. Ако се справи, ще му осигурим ритмична изпълнителска работа.“ Васил потърси Адриана. Срещнаха се в едно кафене около Семинарията. Адриана дойде с Жак. „Умореният тигър“ беше във фланелен костюм с цвят на циклама, капризна дреха, която би изглеждала добре на малко хора. Личеше, че помни конфликта от бара на кинодейците. Очите му, обикновено цинично премрежени, сега гледаха с открита неприязън.
— Трябва да положи усилия и добросъвестно да изпълни сроковете. Ще има сигурна и добре платена работа. Моите стени му стигат да надхвърли годишен хонорар от десет хиляди лева. Съюзът ще се погрижи да не стои със скръстени ръце и после.
Адриана, загрижена за непрокопсания си брат, се впусна в благодарности. Каров ги чуваше с половин ухо, не изпускаше от очи Биджерано. Чувстваше растящия градус на лошото му настроение. „Москов не е лъжица за устата ти“ — беше казал Каров и очакваше закъснялата реакция като отговор именно на тази реплика. Не се излъга.
— Странна игра! — каза Жак. — И ти, и Асен полагате извънредни усилия да изглеждате благодетели. Един ден ще разбера какво преследваш. Целта ти не е толкова благородна, отколкото мисли Ада.
Васил беше подготвен за провокацията.
— Прав си! Колкото повече хора ангажирам с благодарност, толкова по-добре се чувствам.
— Не вярвам! — гласът на Адриана прозвуча наивно. Досмеша го.
Наля бензин и се върна. Завари жена на неговата възраст; облечена модно, с натрапчив грим и предизвикателно деколте, от вратата разбра, че това е майката на Зоя.
— Сетихте ли коя съм? — попита жената.
— Да.
— Нямам намерение да вдигам скандали.
— Ще бъда благодарен.
— Седнете. Зоя отиде да си купи парфюма. Ще ни чака в ресторанта.
Каров свали якето, извади цигарите си, седна срещу нея.
— Казвам се Каров.
— Весела Ризова. Някога бях манекен при вашия приятел — Москов. С вас ще бъда откровена… Случвало се е да бъдем и по-близки.