Сергей Лукяненко
При условие, че е черен…
— Харесва ли ти? — попита Денис.
Доминик огледа автомобила. Ритна гумата. Отвори вратата, пльосна се на шофьорското място, поседя малко. Излезе и кимна:
— Става. Фиатът е по-хубав.
Денис не се обиди. В дълбините на душата си (и честно казано, не трябваше да се рови много надълбоко) той признаваше, че „Фиат-Стеларс“ са по-мощни, по-надеждни и по-симпатични от „Лада-Буря“.
— Фиатите са два пъти по-скъпи — сухо каза той. — А това е бедна планета. Фиатът за тях е излишен разкош.
Доминик се усмихна добродушно:
— Да, да… Това е бедна планета. „Лада“ е хубав автомобил. Само че защо си докарал толкова много?
Денис въздъхна и изтри потта от челото си. Те стояха в огромен хангар, запълнен с контейнери с логотипа на руския автозавод. Засега беше разопакован само един контейнер. Новата сребриста „Лада-Буря“ стоеше на бетонния под, обкръжена от неподвижни роботи-товарачи. Изглеждаше някак не особено забележима. Денис извади дистанционното и натисна бутоните. Колата се оцвети в сочен оранжев цвят. Денис кимна доволно и каза:
— Населението на планетата е почти половин милиард. Нали?
Доминик кимна.
— Почти сто години тази планета не е имала контакт със Земята — продължи Денис. — Изостанали са, разбира се. Техните автомобили са много лоши. Но имат градове, имат пътища. Имат и с какво да търгуват! Нима си мислиш, че няма да поискат да се возят на хубави земни автомобили? Чувал ли си рекламният ни девиз? „Евтиното не означава лошо!“.
Доминик разпери ръце. Попита:
— Ти как мислиш, защо „Фиат“ изгуби търга?
— Колите са ви скъпи.
— Ха. При такъв пазар? Можеше да се сглобяват тук. Можеше да се намалят цените… в началото.
Денис не отговори. Тази мисъл също не му даваше мира. Но търгът беше спечелен, той получи перспективна длъжност — главен мениджър за цяла планета. Долетя едва вчера, нанесе се в хотела, посети местния автомагазин и се усмихна, гледайки старомодните таратайки. И ето че днес вече имаше стока. Хиляда автомобила „Лада-Буря“ във всички възможни модификации — от най-евтината, където от удобствата имаше само климатик, автопилот и въздушна възглавница, до най-скъпата — с холографично оформление на интериора и гравиинерционна система за безопасност („Стопроцентова надеждност! По-голяма не може да има, попитайте всеки математик!“).
— Нали аз долетях тук не само за да продавам макарони — продължи Доминик. — Имаше предложение и от „Фиат“ — да опипам почвата. Но аз поседях една седмица тук и ги посъветвах да не се захващат. Макароните нямат нужда от реклама. Сол, захар, кибрит — също. Колите — те имат нужда.
— За какво говориш? — напрегна се Денис. Доминик беше приятен мъж, изобщо не приличаше на „типичния“ италианец. Бавен, обстоятелствен, изобщо не беше склонен към излишна експанзивност. Той беше долетял на планетата преди две седмици, още щом бяха пуснати редовните рейсове. Но тук ръководеше типично италиански бизнес — продаваше спагети.
— Изучихте ли местните закони?
— Защо? Ако планетата е приета в Съдружието, значи законите са нормални и няма нищо ужасно…
Доминик се изхили:
— Да-да. Нищо ужасно. Тази планета е заселена преди триста и двайсет години, нали? Я си спомни какво е ставало тогава на майката Земя?
Не се наложи да си припомня дълго. Присадените в детската глава по химичен път знания незабавно предоставиха услугите си.
— През 2106 година Земята е преживявала Епохата на Личния живот, и по-конкретно — Втората Рекламна Война. Доведено до отчаяние от рекламните кампании на транснационалните корпорации, населението…
— Достатъчно — каза Доминик. Въздъхна. — Изглежда, че сме имали еднакви учебници… Та така, колонистите, заселили тази планета, са напуснали Земята в момент, когато дори писоарът и тоалетната хартия са пеели рекламни песнички, докато ги използваш.
— И? — каза Денис, помрачнявайки.
Доминик се ухили. Каза назидателно:
— Та така, на Земята този процес беше приведен в разумни рамки. Но тази планета е заселена от хора, докарани до истерия от реклами. Затова при тях рекламата е била строго забранена. Под страх от смъртно наказание. И такива наказания, повярвай ми, е имало.
— Но нали сега те са длъжни да приведат своите закони в съответствие… — започна Денис, пребледнявайки.
— Да, смъртната присъда е отменена — успокои го Доминик. — Въведен е данък. Всяка реклама на всяка стока трябва да има лиценз… цената на лиценза е десетократната цена на продадената стока. При това — динамичната цена. Тоест, ако вдигнеш цената, трябва да доплатиш за лиценза.