Денис свали покрива на колата, включи климатика на турбо режим (миризмата на изгорели газове веднага престана да се усеща). Спря на червен сигнал на светофара.
До него спря ниска бяла кола — също със свален покрив. Очевидно, по местните критерии — разкошна. Две симпатични момичета погледнаха с любопитство към Денис. Денис се усмихна в отговор. Той знаеше, че се харесва на жените, и понякога се хвалеше, че може да продаде „Лада-Кадет“ на солидна дама, притежаваща „Бентли-Нео“.
— Вие от Земята ли сте? — попита момичето, седящо зад волана.
— От Земята — кимна Денис, пусна волана и с едно докосване на бутона включи автопилота.
Светофарът светна зелено. Умната автоматика задвижи колата и я поведе редом до местния кабриолет. Момичетата любопитно наблюдаваха ставащото… да не блъснете някого, глупачета…
— Как се казва вашата кола? — Денис реши да форсира събитията.
— Отворен покрив, версия осем точка три — отвърна шофьорката. Денис потрепери. Така можеше да се кръсти компютърна програма, а не автомобил!
— А пък моята е от Земята. „Лада-Буря“!
Стори ли му се, или лицата на момичетата трепнаха?
— Страхотна кола! — извика Денис. — Искате ли да се повозите?
Момичето натисна спирачките толкова рязко, че Денис не успя да реагира. Той се понесе напред, а местната бракма с отворен покрив остана да стърчи насред улицата.
Денис изруга. Доминик не беше преувеличил…
Спряха го след пет минути. Две полицейски коли, груби, но бързи, с включени сирени, притиснаха ладата към бордюра. И като видя суровите лица на полицаите, Денис разбра, че проблемът не е в несъобразена скорост.
Последва полицейския участък, протокол, свидетелски показания на момичетата от кабриолета и голяма глоба. Провървя му, че момичетата се бяха поддали на обаянието на земния гост и леко смекчиха показанията си. В крайна сметка го обвиниха не в „рекламен акт на публично място“, а само в „твърде шумно изразяване на емоции, нарушаващи обществения ред.“
Накратко — размина му се доста леко.
Доминик го посети на следващата вечер. Денис седеше в хотелската стая, потопен в кодекса на местните закони.
— Нищо няма да намериш — утеши го Доминик. — Няма вратичка. Трябва да почакаш, докато обществото им не еволюира по естествен път. Три-четири години… Максимум — десет.
— Трябва да продам пет хиляди автомобила за половин година — мрачно каза Денис. — Ако ги продавам сам… без да разчитам на местните… ще купят две или три коли на ден.
— О! — Доминик кимна. — Това вече е реалистично. За половин година ще продадеш петстотин автомобила и, повярвай ми, това ще е прекрасен резултат!
— Трябва да има изход — отряза Денис. — Винаги има изход. Например в древността, когато са се появили първите автомобили, тогава изобщо не е имало реклама, нали? А са продавали автомобили.
— Имало е реклама — опроверга го Доминик. — Но не е там работата. Ако стоката е уникална, няма защо да я хвалиш. Всичко наоколо се возят в карети, а ти — в автомобил. Разликата е очевидна, нали? А тук — всички се возят в автомобили, и ти се возиш на автомобил. Техните автомобили са лоши, твоите са хубави… но как да обясниш тази разлика?
— Измислих нещо — каза Денис. — Ще засиля до двеста и ще се блъсна в бетонна стена. На някое оживено място! Когато всички видят, че не съм пострадал сблъсъка, веднага ще се хвърлят да купуват „Лада“.
— Това ще се класифицира като „публична реклама на стока чрез демонстрация на уникалните му качества“. — Доминик беше толкова любезен, че се зае да прелиства кодекса в търсене на съответния член. — Разбери, Денис. Ти не се бориш с глупави и вредни закони. Законът винаги може да бъде заобиколен. Ти се опитваш да промениш тяхната психология.
— Може би — цирково представление? — предположи Денис. — Смели състезатели в красиви земни автомобили…
— Има закон за забрана на скритата реклама.
— Знам — призна Денис. — Ами ако подаря няколко автомобила на известни хора? Популярни певци, спортисти, дори — политици…
— И това е противозаконно.
Денис вдигна ръце.
— Предавам се. Вече разбрах, не си дошъл тук да търгуваш с макарони, а с фиати. И господин Тигури-сан не е искал да продава риболовни мрежи, а „Тойота“.